пропранолол и тиазиди (propranolol and thiazides) | ATC C07BA05

Пропранололът е лекарствен препарат, който спада към групата на неселективните бета-блокери. Той притежава антихипертензивно (понижава кръвното налягане), антиаритмично (премахва нарушенията в сърдечния ритъм), антиангинозно (намалява кислородната консумация на миокарда) и антимигренозно действие.

Тиазидните диуретици са група съединения, които имат умерена сила на диуретичния ефект. Те са сходни по действие и се резорбират добре при перорално приложение. Тиазидните диуретици предизвикват диуретичен ефект като затрудняват обратната резорбция на натриевите и хлорните йони в дисталния тубул и кортикалната част на бримката на Хенле. Понижаването на кръвното налягане при приложението им се дължи на намаляване на интравазалния обем течности.

Пропранолол в комбинации с тиазиди може да се използва за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане), ритъмни нарушения, хипертрофична кардиомиопатия, миокарден инфаркт, феохромоцитом (тумор на надбъбречната жлеза), тиреотоксикоза и мигрена.

Странични ефекти: умора, главоболие, изпотяване, световъртеж, нарушения на съня, депресии и халюцинации, дразнене на стомаха, гадене, повръщане, диария, запек, исхемичен колит, брадикардия (забавена сърдечна дейност), проводни нарушения на камерата и предсърдията, хипотония (ниско кръвно налягане), ксеростомия (сухота в устата), влошаване на наличен псориазис, кожни алергични реакции, мускулна слабост, усещане за мравучкане и студенина в крайниците (парестезии), конюнктивит, зрителни нарушения, бронхоспазъм (свиване на бронхите), намалена потентност.

Противопоказания: свръхчувствителност към пропранолол или тиазиди, кардиогенен шок, тежка сърдечно-съдова недостатъчност, синусова брадикардия, тежка бъбречна недостатъчност, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, бронхиална астма.