БЕТА-БЛОКЕРИ И ТИАЗИДИ (BETA BLOCKING AGENTS AND THIAZIDES) | ATC C07B

Бета-адренергичните блокери са конкурентни антагонисти на норадреналина и адреналина за залавните им места върху бета-адренергичните рецептори. Обикновено те блокират обратимо ефектите на симпатикуса в сърцето, бронхиолите, кръвоносните съдове на скелетната мускулатура, матката, черния дроб и мастната тъкан. В химическо отношение бета-адренергичните блокери могат да се разглеждат като производни на катехоламините и специално на най-специфичния ендогенен лиганд на бета-рецепторите - адреналина. Към тази група се отнасят голям брой вещества, които имат изключително място в съвременната терапия на сърдечно-съдовите заболявания. Успешното прилагане на бета-адренергичните блокери зависи до голяма степен от познаването на свойствата на отделните представители и верния избор на най-подходящия агент според индивидуализираната терапевтична задача. Освен от молекулната характеристика, ефектът на бета-блокерите се определя и от функционалното състояние на симпатикуса. То зависи в най-голяма степен от броя и чувствителността на бета-адренергичните рецептори.

Тиазидите са група лекарствени препарати, които притежават умерена сила на диуретичния ефект. Те имат сходно действие и се резорбират добре при перорално приложение. Тиазидните диуретици предизвикват повишено отделяне на урина като затрудняват обратната резорбция на натриевите и хлорните йони в дисталния тубул и кортикалната част на бримката на Хенле. Намаляването на артериалното кръвно налягане при приложението им се дължи на намаляване на интравазалния обем течности.

Използването на комбинирани препарати, съдържащи бета-блокери и тиазидни диуретици, е подходящо при лечение на артериална хипертония, ИБС (исхемична болест на сърцето) и други сърдечни заболявания.