Сулфонамиди, самостоятелно (Sulfonamides, plain) | ATC C03BA
Sulfonamides, plain | C03BA
Сулфонамидите имат аналогично по диуретична активност действие с тиазидните диуретици. Те могат да се разглеждат като лишена от противомикробна активност сулфонамиди с несубституирана амидна група.
Фармакодинамика и фармакокинетика: имат висока (80%) чревна резорбция след орално приложение. Екскретират се ренално чрез тубулна секреция. Сулфонамидите предизвикват екскреция на 5-10 % от филтрираните през гломерулите натриеви йони (умерен диуретичен ефект). Те засилват отделянето на урина, като блокират транспортът на натриевите и хлорните йони в дисталните бъбречни тубули. Характерно за тях е, че липсва линейна зависимост между нарастването на дозата и нарастването на ефекта.
Сулфонамидите притежават умерено изразен антихипертензивен ефект, което се дължи на намаляване на обема на циркулираща кръв от една страна, и от друга на отслабване реактивността на съдовете към съдосвиващи агенти (адреналин, норадреналин, ангиотензин 2).
Показания: използват се за лечение на различни отоци, хипертонична болест (високо кръвно налягане) и безвкусен диабет.
Противопоказания: тeжка бъбречна недостатъчност, захарен диабет, предиабет, подагра.
Странични ефекти: хипокалиемия (намалено количество на калий в кръвта), диабетогенен ефект, хиперурикемия (повишаване на нивото на пикочна киселина), хипонатриемия (ниско ниво на натриевите йони в кръвта), дехидратация и хиповолемия (намален обем на циркулиращата кръв). Едновременното прилагане на тиазиди и литиеви соли води до кумулация на лития и опасност от интоксикации.
Коментари към Сулфонамиди, самостоятелно (Sulfonamides, plain) | ATC C03BA