инсулин деглудек и инсулин аспарт (insulin degludec and insulin aspart) | ATC A10AD06

Инсулин деглудек/инсулин аспарт е комбинирано лекарство с фиксирана доза за лечение на захарен диабет.

Инсулин деглудек е модифициран инсулин, който има една-единствена аминокиселина, изтрита в сравнение с човешкия инсулин, и е конюгиран с хексадекандиова киселина чрез гама-L-глутамилов спейсер при аминокиселината лизин в позиция В29. Той е ултрадългодействащ базален инсулинов аналог, който има продължителност на действие до 42 часа (в сравнение с 18 до 26 часа, осигурени от други дългодействащи инсулини, предлагани на пазара, като инсулин гларжин и инсулин детемир), което го прави базален инсулин веднъж дневно.

Инсулин аспарт е модифициран вид медицински инсулин, използван за лечение на диабет тип 1 и тип 2. Обикновено се използва чрез инжектиране под кожата, но може да се използва и чрез инжектиране във вена. Максимален ефект настъпва след около 1-3 часа и продължава 3-5 часа.

Показания

Инсулин деглудек/инсулин аспарт е показан за лечение на захарен диабет при възрастни, юноши и деца на възраст от две години.

Инсулин деглудек и инсулин аспарт са малко по-различни от човешкия инсулин. Разликите означават, че инсулин деглудек се усвоява по-бавно от тялото. Това означава, че има дълга продължителност на действие. Междувременно инсулин аспарт се усвоява по-бързо от тялото от човешкия инсулин и следователно започва да действа веднага след инжектирането и има кратка продължителност на действие.

Противопоказания

Свръхчувствителност към инсулин деглудек и инсулин аспарт.

Предупреждения и предпазни мерки

Хипогликемия

Пропускане на хранене или непланирана усилена физическа активност могат да доведат до
хипогликемия. Хипогликемия може да възникне, ако инсулиновата доза е твърде висока спрямо нуждата от инсулин.

При деца трябва да се обърне допълнително внимание за постигане на съответствие на инсулиновите дози с приема на храна и физическата активност, за да се намали рискът от хипогликемия.

Пациенти, чийто гликемичен контрол е съществено подобрен (напр. в резултат на интензифицирана инсулинова терапия), могат да почувстват промяна в своите обичайни предупредителни симптоми на хипогликемия и трябва да бъдат съответно посъветвани. Обичайните предупредителни симптоми могат да изчезнат при пациенти с дългогодишен диабет.

Съпътстващо заболяване, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено повишават инсулиновите нужди на пациента. Съпътстващи заболявания на бъбреците, черния дроб или заболявания, засягащи надбъбречните жлези, хипофизата или щитовидната жлеза, могат да наложат промени на инсулиновата доза.

Хипергликемия

В ситуации с тежка хипергликемия се препоръчва приложението на бързодействащ инсулин. Неподходящата доза и/или преустановяване на лечението при пациенти, нуждаещи се от инсулин, могат да доведат до хипергликемия и потенциално до диабетна кетоацидоза. Освен това, съпътстващо заболяване, особено инфекции, може да доведе до хипергликемия и по този начин да повиши инсулиновите нужди.

Обикновено първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно за няколко часа или дни. Те включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит, както и дъх с мирис на ацетон. При захарен диабет тип 1, нелекуваните хипергликемични епизоди евентуално водят до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Пациентите трябва да бъдат инструктирани непрекъснато да редуват мястото на инжектиране, за да се намали рискът от развитие на липодистрофия и кожна амилоидоза. Има потенциален риск от забавена абсорбция на инсулин и влошен гликемичен контрол след инжектиране на инсулин на места с тези реакции. Има съобщения, че внезапната промяна на мястото на инжектиране в незасегната зона води до хипогликемия. Препоръчва се проследяване на кръвната захар след промяна на мястото на инжектиране от засегната към незасегната зона, и може да се обмисли коригиране на дозата на антидиабетните лекарства.

Комбинация на пиоглитазон и инсулинови лекарствени продукти

Докладвани са случаи на сърдечна недостатъчност при употреба на пиоглитазон в комбинация с инсулин, особено при пациенти с рискови фактори за развитие на сърдечна недостатъчност. Това трябва да се има предвид, ако се обмисля лечение с комбинация от пиоглитазон и инсулин деглудек и инсулин аспарт. При използване на тази комбинация, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, повишаване на теглото и оток. Лечението с пиоглитазон трябва да се прекрати, ако настъпи някакво влошаване на сърдечните симптоми.

Нарушение на очите

Интензифицирането на инсулиновата терапия с рязко подобрение в гликемичния контрол може да се свърже с временно влошаване на диабетната ретинопатия, докато дългосрочно подобреният гликемичен контрол намалява риска от прогресиране на диабетната ретинопатия.

Инсулинови антитела

Прилагането на инсулин може да предизвика образуване на инсулинови антитела. В редки случаи наличието на такива инсулинови антитела може да наложи промяна на инсулиновата доза, за да се коригира склонността към хипер- или хипогликемия.

Бременност и кърмене

Няма клиничен опит във връзка с употреба на този лекарствен продукт при бременни жени. Проучванията по отношение на репродукцията при животни не показват никаква разлика между инсулин деглудек и човешкия инсулин относно ембриотоксичност и тератогенност.

По принцип, в хода на бременността и при планиране на бременност, се препоръчва интензифициран контрол на кръвната глюкоза и наблюдаване на бременните жени с диабет. Нуждата от инсулин обикновено намалява през първия триместър и се увеличава впоследствие по време на втория и третия триместър. След раждането инсулиновите нужди обикновено се връщат бързо до стойностите преди бременността.

Няма клиничен опит с употребата на инсулин деглудек/инсулин аспарт по време на кърмене. При плъхове инсулин деглудек се екскретира в млякото. Концентрацията в млякото е по-ниска отколкото в плазмата. Не е известно дали инсулин деглудек/инсулин аспарт се екскретира в кърмата. Не се очакват метаболитни ефекти при кърменото новородено/бебе.

Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции могат да се наблюдават при инсулин деглудек и инсулин аспарт:

• хипогликемия
• свръхчувствителност и алергични реакции
• хипокалиемия
• уртикария
• липодистрофия
• кожна амилоидоза
• периферен оток

При инсулиновите препарати може да се появят алергични реакции. Алергичните реакции от „бърз тип“ към самия инсулин или помощните вещества може да са потенциално животозастрашаващи.

Липодистрофия (включително липохипертрофия, липоатрофия) и кожна амилоидоза могат да възникнат на мястото на инжектиране и да забавят локалната абсорбция на инсулин. Непрекъснатото редуване на мястото на инжектиране в дадената област на инжектиране може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции.

Предозиране

При инсулина не може точно да се дефинира предозиране. Въпреки това може да се развие хипогликемия в последователни стадии, ако на пациента се приложи много повече инсулин от необходимото:

• Леките хипогликемични епизоди могат да бъдат лекувани с перорален прием на глюкоза или други продукти, съдържащи захар. Ето защо се препоръчва пациентът винаги да носи със себе си продукти, съдържащи захар.
• Тежките хипогликемични епизоди, при които пациентът не е в състояние сам да се лекува, могат да бъдат лекувани с глюкагон (0,5 – 1 милиграма), инжектиран интрамускулно или подкожно от обучено лице, или интравенозно да се приложи глюкоза от медицински специалист. Интравенозното приложение на глюкоза е необходимо, ако до 10-15 минути пациентът не реагира на глюкагон. След като пациентът се върне в съзнание, се препоръчва да му се дадат въглехидрати през устата, за да се предотврати повторна хипогликемия.

Лекарствени взаимодействия

Известно е, че някои лекарствени продукти въздействат върху метаболизма на глюкозата. Следните вещества могат да намалят инсулиновите нужди:

• перорални антидиабетни лекарствени продукти
• GLP-1 рецепторни агонисти
• инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори)
• бета-блокери
• инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори)
• салицилати
• анаболни стероиди
• сулфонамиди

Следните вещества могат да увеличат инсулиновите нужди:

• перорални контрацептиви
• тиазиди
• глюкокортикоиди
• тиреоидни хормони
• симпатикомиметици
• растежен хормон
• даназол

Бета-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия.

Октреотид/ланреотид могат да повишат или да понижат инсулиновите нужди.

Алкохолът може да усили или намали хипогликемичното действие на инсулина.

Фармакологични характеристики

Основната активност на инсулина, включително инсулин деглудек/инсулин аспарт, е регулирането на метаболизма на глюкозата. Инсулинът и неговите аналози понижават кръвната захар чрез стимулиране на периферното усвояване на глюкоза, особено от скелетните мускули и мазнини, и чрез инхибиране на производството на глюкоза в черния дроб. Инсулинът също инхибира липолизата и протеолизата и подобрява протеиновия синтез. Компонентът инсулин деглудек образува мултихексамери, когато се инжектира в подкожната тъкан, което води до подкожно депо на инсулин деглудек. Продължителният профил на действие на инсулин деглудек/инсулин аспарт се дължи предимно на забавената абсорбция на инсулин деглудек от подкожната тъкан в системното кръвообращение и в по-малка степен на свързването на инсулин деглудек с циркулиращия албумин. Мономерите на инсулин аспарт се освобождават бързо в кръвообращението.

Фармакодинамичният профил отразява профилите на действие на бързодействащия инсулин аспарт и дългодействащия инсулин деглудек.

При пациенти със захарен диабет тип 1 и захарен диабет тип 2, инсулин деглудек/инсулин аспарт има начало на действие, което бързо следва инжектирането. Базалният инсулин деглудек осигурява понижаващ глюкозата ефект за 24 часа при приложение веднъж дневно. Продължителността на действие на единична доза инсулин деглудек/инсулин аспарт може да надхвърли 24 часа поради наличието на основния компонент, инсулин деглудек.

Инсулин аспарт показва пропорционално на дозата увеличение на максималната концентрация (Cmax) и малко повече от пропорционално на дозата увеличение на общата експозиция AUC0-12h след еднократно подкожно приложение на при пациенти със захарен диабет тип 1 и захарен диабет тип 2.

Инсулин деглудек показва пропорционално на дозата увеличение на Cmax и AUC0-120h след еднократно подкожно приложение на RYZODEG 70/30 при пациенти със захарен диабет тип 1 и захарен диабет тип 2.

Средното начало на поява на компонента инсулин аспарт е 14 минути след инжектирането с пикова концентрация след 72 минути. Стационарни серумни концентрации на компонента на инсулин деглудек на инсулин деглудек/инсулин аспарт са достигнати след 3 до 4 дни прилагане на дозата.

Афинитетът на инсулин деглудек към серумния албумин съответства на свързване с плазмените протеини от 99% в човешката плазма. Инсулин аспарт има слабо свързване с плазмените протеини, под 10%, подобно на обикновения човешки инсулин.

Полуживотът след подкожно приложение се определя главно от скоростта на абсорбция от подкожната тъкан. Полуживотът на основния компонент (инсулин деглудек) в стационарно състояние е приблизително 25 часа, независимо от дозата. Разграждането на инсулин деглудек е подобно на това на човешкия инсулин. Всички образувани метаболити са неактивни.

Дозировка

Инсулин деглудек и инсулин аспарт са само за подкожно приложение. Прилагат се подкожно чрез инжектиране в коремната стена, мишницата или бедрото. Местата на инжектиране трябва винаги да се редуват в рамките на една и съща област, за да се намали рискът от липодистрофия и кожна амилоидоза.

Този лекарствен продукт е разтворим инсулинов продукт, който се състои от базалния инсулин деглудек и бързодействащия прандиален инсулин аспарт. Активността на инсулиновите аналози се изразява в единици. Една единица от този инсулин отговаря на 1 международна единица човешки инсулин, на 1 единица инсулин гларжин, на 1 единица инсулин детемир и на 1 единица бифазен инсулин аспарт.

Инсулин деглудек и инсулин аспарт трябва да се дозира в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Препоръчва се корекции на дозата да се правят въз основа на измерванията на плазмената глюкоза на гладно.

Пациенти със захарен диабет тип 2

Инсулин деглудек и инсулин аспарт може да се прилага веднъж или два пъти дневно с основното(те) хранене(ния), самостоятелно, в комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти, както и в комбинация с болус инсулин. Когато се използват веднъж дневно, преминаването към употреба два пъти дневно трябва да се обмисли, когато са необходими по-високи дози, например, за да се избегне хипогликемия.

Препоръчителната обща дневна начална доза е 10 единици с храненето/храненията, последвани
от индивидуални корекции на дозата.

Пациенти със захарен диабет тип 1

Инсулин деглудек и инсулин аспарт може да се прилага веднъж дневно по време на хранене в комбинация с кратко/бързодействащ инсулин при останалите хранения.

Гъвкавост по отношение на времето на прилагане позволява гъвкавост относно времето на прилагане на инсулин, стига той да се дозира с основното/те хранене/ния.

Препоръчителната начална доза от препаратите е 60-70% от общата дневна нужда от инсулин. Тези лекарствени продукти трябва да се използва веднъж дневно по време на хранене в комбинация с кратко/бързодействащ инсулин при останалите хранения, последвано от индивидуални корекции на дозата.

Преминаване от други инсулинови лекарствени продукти

Препоръчва се внимателно проследяване на глюкозата по време на преминаването и през следващите седмици. Може да се наложи коригирането на дозите и времето за прилагане на успоредните бързодействащи или краткодействащи инсулинови продукти или друго съпътстващо антидиабетно лечение.

Заглавно изображение: framar.bg