фентермин (phentermine) | ATC A08AA01

Фентерминът е симпатикомиметичен аноректичен агент, използван като краткосрочна допълнителна терапия, която е включена в режим за намаляване на теглото в случаи на екзогенно затлъстяване.

Фентерминът е симпатикомиметичен аминов аноректичен агент и е въведен през 1959 година като част от комбинирано лекарство против затлъстяване. Той е химически свързан с амфетамина и обикновено се нарича атипичен амфетамин. Фентерминът не е докладван за потенциал за пристрастяване, което позволява този агент да бъде класифициран в списък IV лекарства (нисък потенциал за злоупотреба).

Фентерминът е одобрен от FDA за краткосрочно регулиране на теглото през 1959 година и става широко използван през 1960 година. Този първоначален продукт, образуван от комбинацията на фентермин с фенфлурамин и дексфенфлурамин, е преустановен след откриване на няколко съобщения за анормални клапи при почти 30% от потребителите. По-късно фентерминът е бил одобрен самостоятелно и в комбинация с топирамат през 2012 година като нова алтернатива, която изисква по-ниски дози фентермин за постигане на желания ефект.

Показания

Фентерминът е показан, самостоятелно или в комбинация с топирамат, като краткосрочно допълнение, не повече от няколко седмици, в режим на намаляване на теглото, базиран на упражнения, поведенчески промени и калорийни ограничения при лечението на екзогенно затлъстяване при пациенти с първоначално индекс на телесна маса (ИТМ) по-голям от 30 килограма/m2 или по-голям от 27 килограма/m2 в присъствието на други рискови фактори като контролираща хипертония, диабет или хиперлипидемия.

Екзогенното затлъстяване се счита, когато наднорменото тегло е причинено от консумация на повече храна, отколкото изисква нивото на физическа активност. Това състояние обикновено води до увеличаване на запасите от мазнини. Това е епидемично състояние в Съединените щати, където над две трети от възрастните са с наднормено тегло или затлъстяване и един на всеки трима американци е със затлъстяване. В света честотата на затлъстяването се е увеличила почти двойно.

Противопоказания

• Анамнеза за сърдечно-съдови заболявания (например коронарна артериална болест, инсулт, аритмии, застойна сърдечна недостатъчност, неконтролирана хипертония)
• По време на или в рамките на 14 дни след прилагане на инхибитори на моноаминооксидаза
• Хипертиреоидизъм
• Глаукома
• История на злоупотреба с наркотици
• Бременност и кърмене
• Известна свръхчувствителност или идиосинкразия към симпатикомиметичните амини

Бременност и кърмене

Фентерминът е противопоказан по време на бременност, тъй като загубата на тегло не носи потенциална полза за бременната жена и може да доведе до увреждане на плода. Понастоящем се препоръчва минимално наддаване на тегло и никаква загуба на тегло за всички бременни жени, включително тези, които вече са с наднормено тегло или затлъстяване, поради задължителното наддаване на тегло, което се случва в тъканите на майката по време на бременност. Фентерминът има фармакологична активност, подобна на амфетамин. Не са провеждани проучвания върху репродукцията при животни с фентермин. Ако това лекарство се използва по време на бременност или ако пациентът забременее, докато приема това лекарство, пациентът трябва да бъде уведомен за потенциалната опасност за плода.

Не е известно дали фентермин се екскретира в кърмата. Въпреки това, други амфетамини присъстват в кърмата. Поради потенциала за сериозни нежелани реакции при кърмачетата, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови лекарството, като се вземе предвид важността на лекарството за майката.

Предупреждения и предпазни мерки

Едновременно приложение с други лекарствени продукти за отслабване

Фентерминът е показан само като краткосрочна (няколко седмици) монотерапия за лечение на екзогенно затлъстяване. Безопасността и ефикасността на комбинираната терапия с медикамента и всякакви други лекарствени продукти за отслабване, включително предписани лекарства, препарати без рецепта и билкови продукти или серотонинергични агенти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (например флуоксетин, сертралин , флувоксамин, пароксетин), не са установени. Поради това не се препоръчва едновременното приложение на фентермин и тези лекарствени продукти.

Първична белодробна хипертония

Съобщава се за първична белодробна хипертония – рядко, често фатално заболяване на белите дробове – при пациенти, получаващи комбинация от фентермин с фенфлурамин или дексфенфлурамин. Не може да се изключи възможността за връзка между заболяването и употребата на фенетермин самостоятелно. Има редки случаи на първична белодробна хипертония при пациенти, които според съобщенията са приемали само фентермин. Първоначалният симптом на заболяването обикновено е диспнея. Други начални симптоми могат да включват ангина пекторис, синкоп или оток на долните крайници. Пациентите трябва да бъдат съветвани да съобщават незабавно за всяко влошаване на поносимостта към физическо натоварване. Лечението трябва да се преустанови при пациенти, които развият нови, необясними симптоми на диспнея, ангина пекторис, синкоп или оток на долните крайници, и пациентите трябва да бъдат оценени за възможно наличие на белодробна хипертония.

Клапно сърдечно заболяване

Съобщава се за сериозно регургитиращо сърдечно клапно заболяване, засягащо предимно митралната, аортната и/или трикуспидалната клапа, при иначе здрави хора, които са приемали комбинация от фентермин с фенфлурамин или дексфенфлурамин за загуба на тегло. Възможната роля на фентермин в етиологията на тези валвулопатии не е установена и тяхното протичане при индивиди след спиране на лекарствата не е известно. Не може да се изключи възможността за връзка между клапното сърдечно заболяване и употребата на фенетермин самостоятелно. Има редки случаи на клапно сърдечно заболяване при пациенти, които според съобщенията са приемали само фентермин.

Развитие на толерантност, прекъсване в случай на толерантност

Когато се развие толерантност към аноректантния ефект, препоръчваната доза не трябва да се превишава в опит да се увеличи ефектът. По-скоро лекарството трябва да се прекрати.

Ефект върху способността за участие в потенциално опасни задачи

Фенетермин може да наруши способността на пациента да участва в потенциално опасни дейности като работа с машини или шофиране на моторно превозно средство. Следователно пациентът трябва да бъде съответно предупреден.

Риск от злоупотреба и зависимост

Фенетермин е свързан химически и фармакологично с амфетамина и с други свързани стимуланти, с които се злоупотребява широко. Възможността за злоупотреба с фенетермин трябва да се има предвид, когато се оценява желателността от включване на лекарството като част от програма за намаляване на теглото.

Най-малкото възможно количество трябва да бъде предписано или отпуснато наведнъж, за да се сведе до минимум възможността от предозиране.

Употреба с алкохол

Едновременната употреба на алкохол с фенетермин може да доведе до нежелана лекарствена реакция.

Употреба при пациенти с артериална хипертония

Бъдете внимателни при предписване на фенетермин на пациенти дори с лека хипертония (риск от повишаване на кръвното налягане).

Употреба при пациенти на инсулин или перорални хипогликемични лекарства за захарен диабет

Може да се наложи намаляване на инсулина или пероралните хипогликемични лекарства при пациенти със захарен диабет.

Нежелани лекарствени реакции

Страничните ефекти на фенетермин включват безсъние, сухота в устата, сърцебиене, хипертония и запек. Когато обмисля лекарствена терапия с фентермин (или друго стимулиращо лекарство), клиницистът трябва да извърши внимателен преглед на медицинската история, лекарствените взаимодействия и потенциалните странични ефекти. Препоръчва се оценка на скорошна електрокардиограма за оценка на сърдечното здраве преди прилагане на лекарства с известни стимулиращи ефекти и трябва да се извършва агресивно редовно наблюдение (1- до 2-седмични посещения) по време на първоначалното лечение, за да се оценят жизнените показатели и толерантността към терапията. По-дългосрочната терапия също трябва да изисква редовно медицинско наблюдение с посещения поне веднъж месечно.

Други неблагоприятни ефекти включват:

• Сърдечно-съдови ефекти като сърцебиене, тахикардия, високо кръвно налягане, прекардиална болка; докладвани са редки случаи на инсулт, стенокардия, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и сърдечен арест.
• Ефекти върху централната нервна система като свръхстимулация, безпокойство, нервност, безсъние, тремор, замайване и главоболие; има редки съобщения за еуфория, последвана от умора и депресия, и много рядко психотични епизоди и халюцинации.
• Стомашно-чревните ефекти включват гадене, повръщане, сухота в устата, спазми, неприятен вкус, диария и запек.
• Други неблагоприятни ефекти включват проблеми с уринирането, обрив, импотентност, промени в либидото и подуване на лицето.

Симптоми на предозиране

Най-малкото възможно количество трябва да бъде предписано или отпуснато наведнъж, за да се сведе до минимум възможността от предозиране.

Остро предозиране

Проявите на остро предозиране включват безпокойство, тремор, хиперрефлексия, учестено дишане, объркване, склонност към нападение, халюцинации и състояния на паника. Умората и депресията обикновено следват централната стимулация. Сърдечно-съдовите ефекти включват тахикардия, аритмия, хипертония или хипотония и циркулаторен колапс. Стомашно-чревните симптоми включват гадене, повръщане, диария и коремни спазми. Предозирането на фармакологично подобни съединения е довело до фатално отравяне, което обикновено завършва с конвулсии и кома.

Лечението на остра интоксикация с фентермин е до голяма степен симптоматично и включва промиване и седиране с барбитурат. Опитът с хемодиализа или перитонеална диализа е недостатъчен, за да позволи препоръки в това отношение. Подкисляването на урината увеличава екскрецията на фентермин. Интравенозният фентоламин е предложен по фармакологични причини за възможна остра, тежка хипертония, ако това усложни предозирането.

Хронична интоксикация

Проявите на хронична интоксикация с аноректични лекарства включват тежки дерматози, изразено безсъние, раздразнителност, хиперактивност и промени в личността. Най-тежката проява на хроничните интоксикации е психозата, често клинично неразличима от шизофренията.

Фармакологични характеристики

Съобщава се, че основният механизъм на действие на фентермин е генерирането на потискане на апетита, може би поради увеличаването на лептина, но се счита, че трябва да бъдат включени и други механизми. Някои доклади показват, че ефектът на загуба на тегло се дължи главно до увеличаването на разхода на енергия в покой.

В клинични проучвания, при които фентерминът е използван като монотерапия и като комбинирана терапия, това лекарство показва средна загуба на тегло от 3,6 килограма в сравнение с плацебо за 2-24 седмици. Пациентите, лекувани с фентермин, също показват повишено поддържане на теглото след преустановяване на лечението. Освен това, въпреки че е производно на амфетамините, не е регистрирано да предизвиква някой от ефектите на амфетамина, като стимулиране на централната нервна система, повишаване кръвно налягане, тахифилаксия или удължаване на QTc.

Фентерминът е индиректно действащ симпатикомиметик, който действа чрез освобождаване на норадреналин от пресинаптичните везикули в латералния хипоталамус. Това повишаване на концентрацията на норадреналин в синаптичната цепнатина води до стимулиране на бета2-адренергичните рецептори. Фентерминът се класифицира като индиректен симпатикомиметик поради повишаването на нивото на норепинефрин, допамин и индиректния му ефект спрямо серотонина. Някои доклади сочат, че фентерминът инхибира невропептида Y, който е основен сигнален път за предизвикване на глад. Този комбиниран ефект предизвиква непрекъсната реакция на бягство или борба в тялото, което намалява сигнала за глад, тъй като това състояние е свързано с непосредствена нужда от енергия.

Фентерминът показва дозозависим фармакокинетичен профил. След перорално приложение на доза от 15 милиграма, максималната концентрация се постига след 6 часа и нейната бионаличност не се повлиява от консумацията на храни с високо съдържание на мазнини. Отчетената плазмена концентрация в стационарно състояние е около 200 нанограма/милилитър като наблюдавани при клинични проучвания.

Докладваният обем на разпределение за фентермин е 5 литра/килограм.

Установено е, че протеиновото свързване на фентермин е 17,5%.

Фентерминът претърпява минимално р-хидроксилиране, N-окисление и N-хидроксилиране, последвано от конюгация. Общият дял на лекарството, което се метаболизира, представлява само около 6% от приложената доза, където около 5% са представени от N-окислени и N-хидроксилирани метаболити.

Фентерминът се екскретира главно в урината, от която около 70-80% от приложената доза може да бъде открита като непроменено лекарство.

Съобщава се, че средният краен полуживот на фентермин е приблизително 20 часа. При състояния, при които има кисела урина (рН под 5), полуживотът на елиминиране е 7-8 часа.

Отчетеният клирънс при перорално приложение е 8,79 литра/час, както се наблюдава при фармакокинетични популационни проучвания.

Лекарствени взаимодействия

Употребата на фентермин е противопоказана по време на или в рамките на 14 дни след приложението на инхибитори на моноаминооксидазата поради риск от хипертонична криза.

Едновременната употреба на алкохол с фентермин може да доведе до нежелана лекарствена реакция.

Фентерминът може да намали хипотензивния ефект на лекарствата, блокиращи адренергичните неврони.

Фентерминът може да намали ефекта на лекарства като клонидин, метилдопа и гуанетидин. Лекарствата за лечение на хипотиреоидизъм могат да увеличат ефекта на фентермин.

Дозировка

Фентермин се предлага под формата на таблетки и капсули за перорална употреба. Медикаментът е по лекарско предписание.

Екзогенно затлъстяване

Дозировката трябва да бъде индивидуализирана, за да се получи адекватен отговор с най-ниската ефективна доза.

Обичайната доза за възрастни е една капсула (37,5 mg) дневно, приложена преди закуска или 1 до 2 часа след закуска за контрол на апетита.

Обичайната доза за възрастни е една таблетка (37,5 mg) дневно, приложена преди закуска или 1 до 2 часа след закуска. Дозировката може да се коригира според нуждите на пациента. За някои пациенти половин таблетка (18,75 mg) дневно може да бъде достатъчна, докато в някои случаи може да е желателно да се дават половин таблетка (18,75 mg) два пъти дневно.

Фентермин не се препоръчва за употреба при педиатрични пациенти на възраст под или равна на 16 години.

Късно вечерното лечение трябва да се избягва поради възможността от безсъние.

Дозировка при пациенти с бъбречно увреждане

Препоръчваната максимална доза фентермин е 15 милиграма дневно за пациенти с тежко бъбречно увреждане. Трябва да се избягва употребата на фентермин при пациенти със скорост на гломерулна филтрация (GFR) под 15 милилитра/минута/1,73 m2 или краен стадий на бъбречно заболяване, изискващо диализа.

Заглавно изображение: CCO Public domain