Щракане на рамото

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Щракане на рамото представлява често срещан симптом, който обикновено не представлява повод за притеснение. Най-често представлява резултат на пукането на газови мехурчета в ставата при промяна на налягането. Други възможни причини са дегенеративни заболявания, ставна или мускулна нестабилност. За диагностицирането на точното състояние се препоръчват образни изследвания. Лечението е насочено към справяне с основната причина.

Възможни причини за щракане на рамото са:

• Травматични причини - травма, нестабилност, луксация, последица от травма.
• Възпалителни причини - тендинит на ротаторния маншон, бурсит, калцифициращ тендинит.
• Дегенеративни причини - остеоартрит, възрастови промени, дегенеративни промени. 
• Други - претоварване, анатомични особености.

По-чести причини

Газови мехурчета

Една от най-честите и безобидни причини за пукане, крепитации в ставите е отделянето на газови мехурчета от синовиалната течност. Това явление, известно като кавитация, възниква когато налягането в ставата се промени и газовите мехурчета се пукат.

Газовите мехурчета в става могат да се освободят и да причинят пукане по време на специфични движения. Типичен пример е пълно сгъване на коляното или клякане. Подобно на пукането на кокалчетата, това явление обикновено е безобидно и не е свързано с болка или увреждане.

Остеоартрит

Остеоартритът е много често срещано дегенеративно ставно заболяване, характеризиращо се с износване на ставния хрущял, което води до болка, скованост и ограниченост на движенията. Заболяването много често засяга ставите, които носят повече тежест, като колянната или тазобедрената става. Възможно е да засегне и рамото. В здрава става има здрав хрущял, който се намира между повърхността на костите и помага за тяхното свободно движение една спрямо друга. Когато се развие остеоартрит, част от хрущяла изтънява и повърхността става по-грапава. Това означава, че ставата не се движи толкова гладко, колкото би трябвало. Това може да е част от нормален процес на стареене на организма и да се случва постепенно. Понякога може да има болка, възпаление и подуване, свързани с този процес.

• Болка - засегнатите стави може да болят по време на или след движение.
• Скованост - може да е най-забележима при събуждане или след период на неактивност.
• Загуба на гъвкавост - липса на възможност за движение на ставата в пълния й обхват.
• Пукане и щракане в областта на ставата при движение.
• Костни шипове - допълнителни парченца кост, които се усещат като твърди бучки, могат да се образуват около засегнатата става.
• Подуване - може да е причинено от възпаление на меките тъкани около ставата.

Рискови фактори, за развитие на остеоартрит:

• Напреднала възраст - рискът от остеоартрит се увеличава с възрастта.
• Затлъстяване - носенето на допълнително телесно тегло допринася развитието на остеоартрит.
• Травми на ставите - дори травми, случили се преди много години, могат да увеличат риска от остеоартрит.
• Генетична предразположеност.

» Повече по темата вижте тук: Остеоартрит

Гленохумералната нестабилност

Гленохумералната нестабилност е най-честата причина за пукане при младите хора. Гленохумералната става е основната раменна става, свързваща главата на раменната кост с гленоидалната ямка на лопатката. Нестабилността може да бъде нетравматична и свързана с повишена халтавост (хиперлакситет) на рамото. Характерно е болезнено пукане, което е предимно в задната част на ставата. В случаите, когато е налице травма (често спортна), се получава увреждане на ставната капсула, като тази „субклинична нестабилност“ може да бъде свързана с болезнено пукане. Големите разкъсвания на хрущялния пръстен в ставата могат да доведат до болезнено пукане без нестабилност, подобно на уврежданията на менискуса в коляното.

Нестабилност на бицепса

Честа причина за болезнено щракане, пукане в рамото, e в резултат от сублуксация или изместване на бицепса от мястото, което е предназначен да заема. Това се нарича нестабилност на бицепса и е резултат от разхлабен или разкъсан механизъм на меките тъкани. Сухожилието преминава през раменната става и прави завой под ъгъл, близък до 90 градуса, навлизайки в улей на раменната кост, известен като биципитален улей. Поради този рязък завой, дългата глава на сухожилието на бицепса има склонност да се изплъзва от улея.

Сухожилието се стабилизира в улея както от костни, така и от мекотъканни структури. Дълбочината на костния биципитален улей допринася за стабилизирането на сухожилието. Увреждането на тези стабилизиращи мекотъканни структури - било то вследствие на остра травма или на претоварване на фона на дегенеративни промени в меките тъкани, може да доведе до нестабилност на сухожилието на бицепса. Терминът „нестабилност на бицепса“ описва клиничното състояние, при което сухожилието на бицепса се изплъзва навън и навътре спрямо биципиталния улей. Когато сухожилието на бицепса излезе частично от биципиталния улей, това състояние се нарича сублуксация на бицепса. Възможни симптоми при това състояние са:

• Болка в предната част на рамото, която може да продължава към предмишницата.
• Щракане в рамото при движение на ръката.
• Слабост в ръката. 
• Оток и чувствителност в областта на ставата.

Симптоми

Симптомът щракане в рамото може да се прояви с допълнителни оплаквания като:

• Болка при движение.
• Скованост.
• Ограничена подвижност в ставата.
• Чувство за нестабилност.
• Подуване.  
• Повишена температура на кожата в областта.

Диагноза

Диагностицирането на щракане на рамото се извършва чрез снемане на анамнеза, провеждане на физикален преглед и някои допълнителни изследвания при нужда. По време на анамнезата е важно да се уточнят началото на симптомите, продължителност, придружаващи оплаквания или заболявания, моменти на обостряне на състоянието. При физикалния преглед се провежда серия от тестове за изследва обхвата на движение, за да определи дали има разкъсвания на ротаторния маншон или изкълчване, генерализираната ставна халтавост, халтавостта на рамото и провеждане на тестове за провокиране на страх от луксация (apprehension tests). 

Препоръчва се извършването на образни изследвания. Рентгенова снимка е добър метод при диагностицирането на изкълчвания. Предпочитаното образно изследване е МР-артрография (MRA) за оценка на структурите на капсулата и хрущялния пръстен.

Лечение

Лечението на щракане на рамото е насочено към справяне с основния проблем. Често прилаганите методи за справяне със симптомите и подобряване на общото състояние включват:

• Физиотерапия.
• Масажна терапия.
• Инжекции с кортикостероиди при нужда.
• Противовъзпалителни лекарства при нужда.

При по-сериозни състояния е възможно и хирургическо лечение на състоянието:

Артроскопски дебридман - минимално инвазивна процедура за „почистване“ на ставата чрез отстраняване на увредена тъкан и свободни хрущялни фрагменти. Обикновено след процедурата се предписва рехабилитация с продължителност 1–2 месеца.

Артроскопско стягане - минимално инвазивна процедура, при която връзките и други структури се затягат хирургично. Обикновено е по-сложна от дебридмана и изисква рехабилитация с продължителност 2–3 месеца.

Ставно протезиране - по-сложна процедура, при която раменната става се заменя с протеза. Препоръчва се при пациенти с напреднал артрит на гленохумералната става. Обикновено представлява мащабна интервенция, изискваща 3–6 месеца следоперативна рехабилитация.

Тенодеза на бицепса - процедура за коригиране на нестабилност на бицепса. Целта на тази операция е да се „фиксира“ бицепсът към раменната кост. Това е амбулаторна артроскопска операция, която обикновено се извършва за 5–7 минути. Възстановяването  позволява на пациентите да използват ръцете си без имобилизираща превръзка (ортеза) още на третия ден, като домашната рехабилитация започва на същия ден.

Превенция

Превенцията на щракане на рамото включва методи за предотвратяване появата на този симптом. Те включват:

• Умерена редовна физическа дейност.
• Разтягане преди физическа активност или след продължително застояване в една поза.
• Поддържане на правилна стойка на тялото.
• Използване на правилна техника при спорт.
• Навременно лечение на травми.

Заглавна снимка: freepik.com