Централен безвкусен диабет при засягане на хипоталамуса

Централен безвкусен диабет представлява рядко доминантно унаследимо заболяване (форма на диабет), предизвикано от прогресивна дегенерация на част от хипоталамуса, при което се намалява продукцията на хормона аргинин вазопресин. Наблюдават се широк и къс нос, намалена костна плътност, увеличена честота на уриниране, увеличено количество урина, често нощно уриниране, светла урина, увеличена жажда и други.

Централен безвкусен диабет при засягане на хипоталамуса се наблюдава при: туморни образувания на хипофизата, хипопитуитаризъм, менингоенцефалит, травми на главата и фрактури на черепа, хистиоцитоза Х, синдром на Волфрам (Wolfram syndrome, DIDMOAD syndrome), сърповидно-клетъчна анемия, саркоидоза, невросаркоидоза и други.

Невросаркоидозата представлява рядко заболяване свързано със саркоидоза на нервната система. Саркоидозата е хронично възпалително разстройство, което може да засегне почти всяка част от тялото. Невросаркоидозата включва възпаление и анормални отлагания (грануломи) в части от нервната система (главен и гръбначен мозък), при което се повлиява тяхното функциониране. Симптомите на заболяването зависят от степента на засягане на нервите и включват: нарушено зрение и слух, главоболие, халюцинации, припадъци, загуба на памет, смяна на настроението, дисфагия, психиатрични проблеми, адренална недостатъчност (ако е засегнат хипоталамусът), хипотиреоидизъм (ако е засегнат хипоталамусът), повишено уриниране (ако е засегната хипофизата), повишена жажда, загуба на чувство за вкус и мирис, централен безвкусен диабет (ако е засегнат хипоталамусът) и други.