Хронична надбъбречна недостатъчност

Хронична надбъбречна недостатъчност е състояние, което се характеризира с недостатъчно производство на стероидни хормони от надбъбреците. Състоянието повече е познато като болест на Адисон.

Болестта на Адисон е рядко хронично ендокринно разстройство, при което надбъбреците не синтезират достатъчно количество стероидни хормони (глюкокортикоиди и минералкортикоиди). Възниква поради първична надбъбречна недостатъчност, увреждане на имунната система, инфекции. Симптомите на заболяването могат да включват умора, замаяност, мускулна слабост, треска, загуба на тегло, повръщане, гадене, диария, изпотяване, промени в настроението и личността, хиперпигментация, хипотония, диабет тип 1, заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото, Базедова болест), витилиго, вродена надбъбречна хипоплазия и/или хиперплазия, синдром на Smith-Lemli-Opitz, полиендокринен дефицитен синдром тип 2 и др.

Полиендокринният дефицитен синдром тип 2 (Polyendocrine deficiency type 2) е рядко автоимунно заболяване, характеризиращо се с внезапен спад в производството на някои хормони от съответната жлеза. Симптомите варират значително, но някои от признаците могат да включат надбъбречна недостатъчност, понижена функция на щитовидната жлеза, диабет, витилиго, анемия, алопеция, хипопигментация, хипопаратиреоидизъм, гонадна недостатъчност, хроничен автоимунен хепатит, миастения гравис, ревматоиден артрит, синдром на Сьогрен и др.