Хидроторакс

Хидроторакс представлява анормално натрупване на течност в плевралното пространство в гръдния кош. При нормални обстоятелства, малко количество течност непрекъснато се произвежда и реабсорбира в това пространство, за да се поддържа плавното движение на белите дробове по време на дишане. Различни патологични процеси обаче могат да нарушат това равновесие, което води до прекомерно натрупване на течност.

Хидроторакс е синоним на плеврален излив, при който течност се натрупва в плевралната кухина. Това състояние най-вероятно се развива вторично на застойна сърдечна недостатъчност, след повишаване на хидростатичното налягане в белите дробове.

По-рядко хидротораксът може да се развие при 10% от пациентите с асцит, което се нарича чернодробен хидроторакс. Често е трудно за лечение в краен стадий на чернодробна недостатъчност и често не реагира на терапия.

Плевралните изливи могат да се развият и след натрупване на други течности в плевралната кухина:

• Хемоторакс (при натрупване на кръв в плевралното пространство)
• Пиоторакс (при натрупване на гной в плевралното пространство)
• Хилоторакс (при натрупване на лимфа в плевралното пространство)

Основни причини за хидроторакс

Когато имаме съмнение за плеврален излив трябва винаги да се установи причината за образуването на излива. Самата класификация на плевралните изливи, ги разделя на различни етиологични причини. Важна за клиничната практика е разликата между ексудат и трансудат, която разлика се базира на лабораторните показатели - pH, глюкоза, белтък, видове клетки и амилаза. Трансудатите са именно резултат от дисбаланс между онкотичното и хидростатичното налягане. Трансудатът обикновено е бистра течност, чиито най-чести етиологични причини са:

• Застойна сърдечна недостатъчност
• Цироза (чернодробен хидроторакс)
• Ателектаза
• Хипоалбуминемия

Когато се установи ексудативен характер на плеврален излив, то основната причина е наличието на някакъв инфекциозно-възпалителен процес. Основната причина, която води до задръжката на течности в плевралната кухина е нарушен или намален лимфен дренаж поради инфекциозен процес.

Най-честите причини за ексудат са:

• Злокачествено заболяване
• Туберкулоза
• Панкреатит
• Перфорация на хранопровод
• Гноен плеврит

Как се образува хидроторакс?

Количеството течност в плевралното пространство обикновено е около 0,1-0,3 ml/kg, което значително влияе върху движенията на белите дробове в гръдната клетка. Плевралната течност се получава от кръвоносните съдове на париеталните плеврални повърхности, филтрира се от хидростатичното налягане на системните съдове. Тази течност се реабсорбира през лимфните съдове, разположени предимно в плевралната кухина.

Натрупването на излишна течност може да възникне по различни механизми. Прекомерното производство или намалената абсорбция може да надделее над нормалните хомеостатични механизми в плевралното пространство. Патофизиологията на плевралния излив включва няколко механизма, включително повишено белодробно капилярно налягане, наблюдавано при сърдечна и бъбречна недостатъчност, и повишена белодробна капилярна пропускливост, често свързана с пневмония.

Как се диагностицира хидроторакс?

Хидроторакс обикновено се диагностицира въз основа на медицинската анамнеза и находките от физикалния преглед. За потвърждение на диагноза се използва образно изследване на гръден кош, като най-информативен метод. За диагностициране и оценка на хидроторакс се използват най-често следните изследвания:

• Компютърна томография (КТ)
• Ултразвук на гръдния кош
• Торакоцентеза или биопсия
• Анализ на течността
• Торакоскопия

Основни лечебни мероприятия при хидроторакс

В зависимост от различните етиологични причини, които могат да доведат до излив в плевралната кухина, могат да бъдат използвани различни методи за лечение.

В повечето случаи, ако количеството на излив е оскъдно, се изчаква повлияването на приложената медикаментозна терапия на основното заболяване, довело до излив. Ако причината за излив е пневмония, приложените лекарствени групи медикаменти повлияват благоприятно на състоянието. При диагностицирането на бактериален микроорганизъм в плевралната течност или при наличие инфекциозен процес, най-ефективни са антибиотиците.

Обикновено се използват широкоспектърни антибиотици, които да бъдат ефективни както срещу грам-положителни, така и срещу грам-отрицателни бактерии.

Торакоцентезата е лечебно-диагностичен метод, който повечето лекари предпочитат. Индикации за торакоцентеза са:

• Голямо количество течност
• Често появяващи се изливи
• Инфекциозно заболяване
• Неповлияване от консервативно лечение

Изображения: freepik.com