Трахеобронхомалация

Трахеобронхомалацията е състояние, което се характеризира със силно намалена ригидност (твърдост и еластичност) на хрущялите на трахеята и големите бронхи, което може да засяга само отделни сегменти или да обхваща големи части от горните дихателни пътища. Това състояние най-често е причина за нарушения в нормалните дихателни движения на трахеята и големите бронхи (при вдишване нормално те се разширяват и удължават, а при издишване се стесняват и скъсяват), при което, поради намалената здравина и еластичност на техните стени, различно големи сегменти от тях по-трудно връщат нормалната си форма след свиване и остават стеснени в различна степен, което води до стесняване на просвета на горните дихателни пътища и недостатъчен приток на въздух към белите дробове.

Трахеобронхомалацията може да се прояви както като вродено, така и като придобито състояние и клинично се изразява със задух, кашлица, дихателни стридори (шумове), чуващи се най-вече при издишване и усилващи се при физическо натоварване, стрес или плач, пресипналост, загуба на гласа, а при децата понякога и забавено физическо развитие.

Трахеобронхомалацията може да се дължи на вродени аномалии, притискане на сегменти на горните дихателни пътища от големите кръвоносни съдове по време на вътреутробното развитие, неправилно поставена или продължително използвана трахеостома, трахео-хранопроводни фистули, тумори, цисти, травми, резекции (отстраняване) на части от белите дробове, тежки и продължителни трахеобронхити и други.