Скованост на краката

Скованост на краката: неприятно усещане по кожата на долните крайници, което се описва като убождане от иглички, изгарящо усещане, "мравучкане" или пълзене по кожата. Това състояние се означава с термина парестезия. Симптомите са променливи и от отслабени усещания (изтръпване) преминават в силно изразени усещания при определени стимулации. Парестезиите обикновено се свързват с увреждане на сетивен нерв. Точната проява и клинична симптоматика зависят от разположението на конкретно засегнатия нерв.

Симптоми, свързани със скованост на краката

• изтръпване
• изгаряне
• гъделичкане
• сърбеж
• усещане за пълзене под кожата
• болка

На какво може да се дължи сковаността на краката?

• Пози на краката, предизвикващи временна парестезия (например кръстосване на краката твърде дълго, седене или коленичене за дълги периоди, носене на твърде тесни панталони, чорапи или обувки)
• Болести на нервната система - синдром на тарзалния тунел, синдром на Гилен-Баре (Guillian-Barre Syndrome), хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травма на гръбначния стълб, фрактура на гръбначния стълб.
• Новообразувания - костен тумор, паранеопластичен синдром.
• Фибромиалгия
• Злоупотреба с алкохол
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет, микседем, акромегалия, хипотиреоидизъм, амилоидоза, порфирия, болест на Фабри (Fabry Disease), недохранване, дефицит на витамин В12, В6, В1, никотивона киселина.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - уремия.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - саркоидоза.
• Болести на органите на кръвообращението - васкулит.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, нодозен полиартериит, синдром на Сьогрен (Sjogren's Syndrome).
• Инфекциозни и паразитни болести - проказа, дифтерия, инфекция с ХИВ, инфекция с херпес зостер.

По-чести причини за скованост на краката

Неудобни пози на краката

Ако продължително време човек в неудобна поза - с кръстосани крака или на колене, може да предизвика притискане на нервите и намален приток на кръв, с което се стига до временна парестезия. Тя се усеща като изтръпване и скованост на краката. След малко време и раздвижване неприятното усещане отшумява.

Захарен диабет

Диабетната полиневропатия е често усложнение на захарния диабет. Предизвиканата от диабета ангиопатия пречи на съдовете да кръвоснабдяват адекватно периферните нерви, вследствие на което те се увреждат. Диабетната полиневропатия засяга най-често долните крайници. Протича със скованост на краката, изтръпване, крампи и болки.

Мултиплена склероза

При заасегнатите от множествена склероза (МС) се наблюдава увреждане на сензорните нерви, което може да причини изтръпване в определени малки зони от тялото или цели крайници. Въпреки че изтръпването, свързано с МС, често продължава само за кратък период от време, то може да продължи достатъчно дълго, за да стане инвалидизиращо.

Злоупотреба с алкохол

Токсините, които се съдържат в алкохола могат да причинят увреждане на нервите, което е свързано с изтръпване и скованост, особено в краката.

Освен влиянието на алкохолните токсини, хроничната или прекомерна консумация на алкохол може да доведе до увреждане на нервите, поради това, че намалява нивата на витамини от група В, като B-1 (тиамин), B-9 (фолиева киселина) и B-12, които са от съществено значение за състоянието на нервите.

Лечение

Според причината и заболяването се използват различни видове терапия. Освен симптоматично лечение, трябва да се наблегне на подобряване на основното състояние на пациента и неговото хронично заболяване. Например добрият контрол на захарния диабет води до намаляване на оплакванията от изтръпване и скованост.

За скованост на краката като медикаментозна терапия най-често се използват антидепресанти (при фибромиалгия), кортикостероиди, габапентин (MS).

Домашни средства за лечение са почивка, масажи, термотерапия, хигиенно-диетичен режим, спорт. В някои случаи се прибягва и към алтернативна терапия - рефлексология, акупунктура, хидротерапия и други.