Положителен тест на Ромберг

› Въведение

› Начин на изпълнение

› Приложение

› Възможни причини

Въведение

Симптомът на Ромберг или тестът на Ромберг е кръстен на европейския невролог Мортиз Ромберг; исторически това е описано от Маршал Хол, Мориц Ромберг и Бернардус Брах. Първоначално този признак е свързан специално с пациенти с третичен сифилис, които показват неврологични признаци на късен стадий на заболяването, наречени локомоторна атаксия или tabes dorsalis.

Твърди се, че знакът на Ромберг е положителен при пациент, който може да стои със събрани крака и отворени очи, но парадоксално се люлее или пада, докато затваря очите си, като по този начин елиминира визуалните си сигнали.

Тест на Ромберг (Romberg's test): тестът на Ромберг се използва от лекарите при неврологично изследване, както и при тестване на шофьори за употреба на алкохол. Чрез него се определя усета на индивида за правилно позициониране на тялото в пространството. За да бъде извършен теста, пациентът трябва да застане в изправено положение със събрани ходила и ръце прибрани към тялото. След това е необходимо да затвори очи. Положителният тест се изразява в загуба на равновесие (залитане, падане) след затваряне на очите.

Положителен тест на Ромберг може да се наблюдава при състояния, като:

• Болести на нервната система - множествена склероза, увреждане на периферните нерви, спиноцеребеларна дегенерация, атаксия на Фридрайх (Friedreich's ataxia), хроничната възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП).
• Болести на ухото и мастоидния израстък - нарушения на вестибуларната функция.
• Инфекциозни и паразитни болести - табес доразлис, невросифилис.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - пернициозна анемия.

Начин на изпълнение

Извършването на теста на Ромберг се базира на това, че при хората за поддържането на равновесие по време на стоеж са необходими поне две от следните три сетива: проприорецепция (способността на организма да съзнава положението си в пространството), запазена вестибуларна функция (способността на индивида да съзнава позицията на главата си в пространството) и зрение (което се използва за наблюдение и нагаждане към промените в позицията на тялото). Пациент, който има проблем с проприорецепцията е в състояние да поддържа баланса на тялото си чрез вестибуларната функция и зрението.

При теста пациентът е помолен да стои изправен със събрани крака и след това, при втора команда, да затвори очи. Тестът често се комбинира с теста със задържане напред, при който и двете ръце са изпънати напред. В допълнение, лекарят може да даде леки тласъци във всички посоки, за да провери до каква степен пациентът може да ги компенсира.

Тестът е положителен („положителен знак на Ромберг“), ако се появи склонност към люлеене или падане със затворени очи или ако тенденцията към люлеене или падане, която вече съществува при отворени очи, стане по-изразена. Такъв е случаят с така наречената сензорна атаксия, тоест увреждане на пътищата на дорзалната колона, например при гръбначно заболяване като фуникуларна миелоза (дефицит на витамин B12). Тестът може да бъде положителен и след консумация на алкохол. В случай на засягане на малкия мозък, т.е. церебеларна атаксия, склонността към падане не се увеличава при затваряне на очите, така че тестът на Ромберг е отрицателен. Едностранната склонност към падане в една посока показва нарушение на дълбоката чувствителност или нарушение на ипсилатералната вестибуларна система.

Приложение

Тестът на Ромберг е често провеждан тест по време на неврологичния преглед. Това е ценен клиничен признак за оценка на целостта на дорзалните колони на гръбначния мозък и е особено полезен при пациенти с атаксия или тежка дискоординация.

Въпреки че атаксията може да се развие постепенно и коварно, скрининг тестът е показан, когато пациентът признае, че не може да се движи на тъмно или дори да поддържа равновесие, когато мие лицето си. При болестни състояния с тежко проприоцептивно увреждане, пациентът може дори да прояви забележимо увреждане, когато стои заедно с краката. Когато пациентът може да покаже клинични признаци или доказателства за неспособност да поддържа постурална позиция или способността да стои стабилно с отворени или затворени очи, може да бъде показан диагностичният тест на Ромберг.

Тестът на Ромберг е доста полезен при широк спектър от неврологични болестни състояния при оценка и потвърждаване на различни неврологични състояния, включително, но не само, болест на Паркинсон (причинява постурална нестабилност и бъркаща походка), атаксия на Фридрих (причинява залитаща походка и чести падания), дефицит на витамин B12 (причинява атаксия на походката), третичен сифилис (причинява сензорна атаксия; нарушена проприоцепция), хидроцефалия при нормално налягане при възрастни хора (трункална атаксия с падания), синдром на Вернике (свързан с хроничен алкохолизъм, който причинява атаксия на крайниците) и болест на Мениер.

Тестът на Ромберг е положителен при:

• загуба на проприоцепция при пациенти с миелопатии и сензорни невропатии
• некомпенсирана едностранна или двустранна вестибуларна дисфункция
• патология, включваща предния вермис и паравермиса на предния церебеларен лоб

Тестът на Ромберг също се използва широко в спорта за оценка на координационните способности на спортисти.

Възможни причини за положителен тест на Ромберг

Тестът на Ромберг може да бъде извършен на лице, което се оплаква от загуба на равновесие, замаяност и падания. Положителният резултат може да показва следните здравословни проблеми:

Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване предимно на централната нервна система, засягащо както двигателната, така и немоторната система. Симптомите обикновено се развиват постепенно, като немоторните проблеми стават все по-разпространени с напредването на болестта. Честите двигателни симптоми включват треперене, брадикинезия (забавено движение), ригидност и затруднения в равновесието, общо наричани паркинсонизъм. В по-късните етапи могат да възникнат деменция при болестта на Паркинсон, падания и невропсихиатрични проблеми като нарушения на съня, психоза, промени в настроението или промени в поведението.

Атаксия на Фридрих

Атаксия на Фридрих е наследствено заболяване, което възниква поради мутация в гени и може да се прояви както в детството, така и след 30-40-годишна възраст. Пациентите изпитват нарушения на движението и походката, мускулната слабост се увеличава, възникват проблеми със слуха, зрението и говора. Пациентите със сензорна атаксия имат положителен тест на Ромберг. Субектите могат да ходят с висока походка (поради свързаната двигателна слабост) или походка с пляскане с крака (за подпомагане на индуцирана от звук сензорна обратна връзка).

Дефицит на витамин В12

Поради своя състав кобаламинът играе важна роля в много биологични процеси и е необходим за трансформацията на мастни киселини, някои аминокиселини и фолиева киселина; за биосинтеза на ДНК, нуклеотиди и метионин; за съзряването на червените кръвни клетки и растежа на аксоните на невронните клетки.

Дефицитът на витамин B12 причинява широк спектър от хематологични, стомашно-чревни и невропсихиатрични прояви. От неврологична гледна точка, периферните нерви, гръбначният мозък, зрителните нерви и мозъкът са засегнати от дефицит на витамин В12, но гръбначният мозък е засегнат рано и често изключително. Дефицитът на кобаламин има тенденция да причини коварно начало или подостро начало на неврологични прояви. Средната продължителност на симптомите преди диагностицирането и лечението е 4 месеца, въпреки че при някои пациенти може да настъпи по-голямо забавяне преди диагностицирането.

Хидроцефалия

Хидроцефалия с нормално налягане, наричана още малрезорбтивна хидроцефалия, е форма на комуникираща хидроцефалия, при която излишъкът от цереброспинална течност се натрупва във вентрикулите, което води до нормално или леко повишено налягане на цереброспиналната течност. Натрупването на течност кара вентрикулите да се разширяват и налягането вътре в главата да се увеличава, притискайки околната мозъчна тъкан и водещо до неврологични усложнения. Заболяването се проявява в класическа триада от симптоми, които са нарушение на паметта, често уриниране и проблеми с баланса/отклонения в походката.

Синдром на Вернике-Корсаков

Синдромът на Вернике-Корсакове комбинираното присъствие на енцефалопатия на Вернике и алкохолен синдром на Корсаков. Причината за разстройството е дефицит на тиамин (витамин В1). Синдромът е комбинирана проява на две едноименни заболявания, енцефалопатия на Вернике и синдром на Корсаков. Включва фаза на остра енцефалопатия на Вернике, последвана от развитие на фаза на синдром на Корсаков.

Енцефалопатията на Вернике се характеризира с наличието на триада от симптоми:

• Очни смущения (офталмоплегия)
• Промени в психическото състояние (обърканост)
• Нестабилна стойка и походка (атаксия)

Диагностичните критерии, определени като необходими за диагностициране на синдром на Корсаков, включват изразена амнезия, бързо забравяне и затруднено учене. Наличието на енцефалопатия с дефицит на тиамин може да възникне във връзка с тези симптоми.

Синдромът на Brown-Sequard

Синдромът на Brown-Séquard се причинява от увреждане на едната половина на гръбначния мозък, т.е. хемисекция на гръбначния мозък, водеща до парализа и загуба на проприоцепция от същата (или ипсилатерална) страна като нараняването или лезията и загуба на усещане за болка и температура от противоположната (или контралатерална) страна като лезията.

Представянето може да бъде прогресивно и непълно. Може да премине от типичен синдром на Brown-Séquard до пълна парализа. То невинаги е постоянно и прогресирането или разрешаването зависи от тежестта на първоначалното увреждане на гръбначния мозък и основната патология, която го е причинила на първо място.

Болест на Мениер

Болестта на Мениер е заболяване на вътрешното ухо, което се характеризира с потенциално тежки и инвалидизиращи епизоди на световъртеж, шум в ушите, загуба на слуха и усещане за пълнота в ухото. Обикновено само едното ухо е засегнато първоначално, но с течение на времето и двете уши могат да бъдат засегнати.

Болестта на Мениер се характеризира с повтарящи се епизоди на световъртеж, променлива загуба на слуха и шум в ушите. Епизодите могат да бъдат предшествани от главоболие и усещане за пълнота в ушите. Хората могат да изпитат и допълнителни симптоми, свързани с нередовни реакции на автономната нервна система. Тези симптоми не са симптоми на болестта на Мениер сама по себе си, а по-скоро са странични ефекти в резултат на повреда на органа на слуха и равновесието и включват гадене, повръщане и изпотяване, които обикновено са симптоми на световъртеж, а не на Мениер. Това включва усещане за рязко натискане на пода отзад. Някои хора могат да получат внезапни падания без загуба на съзнание (дроп атаки).

Заглавно изображение: healthline.com