Радиографско пунктиране на хрущялите

Радиаографско пунктиране на хрущялите: представлява състояние, характеризиращо се с образуване на малки точковидни промени в местата имащи хрущялна тъкан.

Хрущялът е подвид съединителна тъкан, която покрива ставните повърхности на костите и придава твърдоеластична консистенция на определени места, където е биологично нецелесъобразно да се развиват кости - нос, ухо, трахея. В хрущялите не проникват кръвоносни съдове. Те достигат само до повърхността на хрущяла, където кръвта отдава необходимите за изхранването на хрущяла вещества и приема ненужните метаболитни продукти. Всички те се транспортират от повърхността до клетките на хрущяла чрез дифузия.

Радиографско пунктиране на хрущялите може да се дължи на синдром на Зелуегър, хондродисплазия пунктата, синдром на Кетъл (Keutel syndrome), костни тумори, спондилоепифизална дисплазия, дистрофична дисплазия, влияние на тератогенните фактори през бременността (злоупотреба с алкохол, наркотици, никотин, медикаменти, интоксикации, излагане на радиация) и други.

Синдромът на Зелуегър (Zellweger syndrome) обединява в себе си група от редки, генетични, мултисистемни нарушения, които някога са биле считани за отделни самостоятелни заболявания. Тези нарушения се класифицират, като различни варианти на един болестен процес. Заедно те образуват спектър или континиум от заболяване. Болестта на Refsum е най-леката форма; неонаталната адренолевкодистрофия (NALD) е междинната форма, а синдромът на Зелуегър е най-тежката форма. Характерните симптоми на заболяването включват високи нива на мед и желязо в кръвта, загуба на слуха, загуба на мускулен тонус, загуба на зрението (избледняване на оптичния диск, промяна в цвета на ретината), гърчове, хондродисплазия пунктата (коляно, хрущяли, голям трохантер), умствена изостаналост, демиелинизация на невроните, наличие на кисти в бъбреците, засягане на сърцето, набраздени адренокортикални клетки, удебеляване на мозъчните гънки, забавяне в развитието, апнея, хепатомегалия, левкодистрофия, хипоплазия на корпус калозум и центъра на обонянието, чернодробна дисфункция (цироза), голямо пространство между костите на черепа. Синдромът на Зелуегър се нарича още пероксизомно заболяване. Пероксизомите представляват малки органели в еукариотните клетки, които съдържат ензима каталаза. Каталазата служи за разграждане на въглеродния пероксид (Н2О2) до вода и кислород, образуван при разграждането на аминокиселините. Нарушенията на синдрома на Зелуегър може да засегнат повечето органи в тялото. Заболяването засяга кърмачетата и обикновено води до смърт през първата година от живота му.