Пулмонална хипертензия

Пулмонална хипертензия означава повишаване на кръвното налягане в белодробната артерия, белодробната вена, белодробните капиляри. Това е съпроводено с недостиг на въздух, световъртеж, прилошаване, подуване на краката, цианоза, ускорено повърхностно дишане.

Пулмоналната хипертензия може да бъде свързана със заболявания, като ХИВ/СПИН инфекция, заболявания на съединителната тъкан, вродени сърдечни заболявания, хронична хемолитична анемия (вкл. сърповидно-клетъчна анемия), хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), интерстициална белодробна болест, миелопролиферативни заболявания, саркоидоза, белодробна хистиоцитоза, неврофиброматоза, васкулит, болест на Гоше, заболявания на щитовидната жлеза и други.

Вентрикуларният септален дефект (Ventricular septal defect) представлява наличие на отвор в преградата, разделяща двете камери, при което има смесване на кръвта. Междукамерният септален дефект е най-честата вродена сърдечна малформация, която съставлява около 20% от случаите. Деца родени с малък септален дефект се развиват без отклонения, докато при средните и големи дефекти се наблюдават чести респираторни инфекции, сърдечна недостатъчност, изоставане във физическото развитие. Аномалията може да се появи самостоятелно или в комбинация с други заболявания, като миокарден инфаркт, тетралогия на Фалот, синдром на Даун (Down syndrome), синдром на Търнър (Turner's syndrome), синдром на Ди Джордж (DiGeorge's syndrome), синдром на Алажил (Alagille syndrome), синдром на Холт-Орам (Holt-Oram syndrome) и други.