Прогресивна чувствителност към светлина

Прогресивна чувствителност към светлина представлява състояние, при което се наблюдава задълбочаваща се с времето непоносимост към светлина. Състоянието се нарича още светлобоязън или фотофобия и се изразява в силно дразнене и болка в очите при излагане на пациента на светлина.

Прогресивна чувствителност към светлина може да се дължи на: употреба на наркотици, махмурлук, мигрена, глаукома, менингит, менингоенцефалит, конюнктивит, чужди тела в очите, синдром на Рихнер-Ханарт (Richner-Hanhart), кератит, увеит, повишено вътреочно налягане, менингококова инфекция, язви на роговицата, химически и ултравиолетови изгаряния, блефарит, сенна хрема, идироциклит, алергии, синдром на Акерман, клъстерно главоболие, дистрофия на ретиналните колбички и други.

Дистрофия на ретиналните колбички тип 3Б (Retinal cone distrophy 3B) е унаследимо очно заболяване, при което се наблюдава нарушаване на структурата и функцията на колбичките на ретината. Колбичките и пръчиците са два типа рецепторни клетки, които изграждат ретината. Те улавят светлинните сигнали и ги насочват към зрителния център в мозъка. Тип 3Б на заболяването се предизвиква от дефект в гена PKCNV2. Характерни симптоми са: прогресивна чувствителност към светлина, прогресивна загуба на зрението, нарушено цветно зрение, нощна слепота, прогресивно нарушаване структурата на колбичките.