Хипогликемия при новородено

Хипогликемия при новородено: представлява състояние, характеризиращо се с ниски нива на кръвната захар в първите няколко дни след раждането. Нарича се още неонатална хипогликемия. Среща се при 1 на всеки 1000 раждания. Състоянието може да се прояви с цианоза или бледа кожа, дихателни проблеми, апатия, раздразнителност, безпокойство, нервност, отпуснати мускули, затруднено хранене, повръщане, тремор, изпотяване, летаргия, сънливост, припадъци, изоставане в умственото развитие, личностни разстройства.

Хипогликемия при новородено може да настъпи поради хиперинсулинизъм, недостатъчно производство на глюкоза, недохранване, преждевременно раждане, наличие на инфекциозен процес, захарен диабет на майката, синдром на Видеман Бекуит и други.

Синдромът на Видеман Бекуит (Wiedemann-Beckwith syndrome) е рядко заболяване, засягащо около 1:15 000 деца. Характеризира се с макроглосия (голям език), неонатална хипогликемия, свръхрастеж на тялото и уголемяване на органите, дефект в коремната стена (пъпна херния/омфалоцеле), асиметрия на тялото, аномалии на външното ухо, ниско поставени уши, големи изпъкнали очи, висок риск от развитието на раково заболяване (рабдомиосарком, хепатобластом), разделени коремни мускули (диастаза ректи), крипторхизъм, бъбречни аномалии (тумор на Wilms). Причина за развитието на синдрома е неизвестна, но се предполага, че е мутация в ген, като в повечето случаи това е дефект в хромозома 11. Около 10-15 на 100 от случаите на това заболяване има автозомно доминантен начин на унаследяване. 1 на 5 деца със синдрома на Бекуит-Видеман умира поради усложнения. Заболяването е описано за първи път през 1964 г. от д-р H.R. Wiedemann и д-р J Bruce Beckwith (1969 г.).