Неспособност за придвижване

Неспособност за придвижване представлява наличие на състояние, при което пациентът е неспособен на самостоятелен вървеж.

Неспособност за придвижване може да се дължи на: тежки травми на крайниците, фрактури, енцефалит, детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, полиомиелит, мултипленна склероза, травма на гръбначния мозък, мозъчен кръвоизлив, мозъчен инсулт, мозъчен абсцес, гангрена на крайник, мозъчен или гръбначен тумор, болест на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза, синдром хипомиелинизация - вродена катаракта, болест на Помпе (Pompe), синдром на Пасос-Буено (Passos-Bueno syndrome) и други.

Синдром на Пасос-Буено представлява изключително рядък синдром, който се характеризира с умствено изоставане, намален мускулен тонус, загуба на мускулна тъкан и говорна неспособност. Характерни са още: неспособност за придвижване, слабост на мускулите, незадържане на урина и фекалии, липса на реч.