Нарушена способност за говорене

Нарушена способност за говорене представлява състояние, при което е нарушена способността за произвеждане на звуци, думи и изречения, което може да варира по сила.

Нарушена способност за говорене може да се дължи на алалия, дизартрия, орофациална цепнатина, къс френулум, хипоглосия със ситус инверсус, глухота, синдром на Турет (Tourette), парализа на Бел, инсулт, черепно-мозъчна травма, грешки по време на ембрионалното развитие, недоносеност и други.