Намаляване на температурната чувствителност в стъпалата

Температурната чувствителност представлява промените във възприятието за температура на тялото.

Намалената температурна чувствителност е намаляване до загуба на способността за възприемане на околната температура и е патологично състояние, най-често свързано със заболявания на централните или периферни нерви (невропатии), поради което тя се установява най-вече в крайниците и по-конкретно - в различните части на краката. Освен с централни или периферни невропатии температурната чувствителност в краката може да намалее поради: неопластични образувания на нервите, метаболитни разстройства, латерален медуларен синдром, инфекции засягащи нервите, възпаление, дефицит на витамини (Е, Б), токсини (арсеник, инсектициди, олово, живак), диабет, алкохолизъм, васкулит, химиотерапия, синдром на Валенберг (Wallenberg's syndrome), сирингомиелия, синдром на Шаркот-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth disorder) и други.

Синдромът на Шаркот-Мари-Тут представлява най-често срещаната периферна невропатия, която се предава по наследство. Заболяването е наименувано на тримата си откриватели. Характеризира се с бавна, но прогресивна дегенерация на мускулите на стъпалото, ниските части на крака, ръката и предмишницата, при което се наблюдава слаба загуба на чувствителност в крайниците, пръстите на ръцете и краката. Някои от симптомите на заболяването, освен намалената температурна чувствителност в стъпалата и ниските части на крайниците, са: разстройство в походката, аномалии в костите на крака, високи арки на стъпалото, проблеми с пазенето на равновесие и функциите на ръцете, загуба на рефлекси, сколиоза (характерно изкривяване на гръбначния стълб), загуба на слуха, появяваща се рядко частична загуба на зрение, слабост в мускулите на краката, извиване на пръстите на краката, болка в стъпалата и краката и други.