Моноклонална гамапатия

Моноклоналната гамапатия е състояние, при което нормални бета лимфоцити на определен етап от своето развитие се трансформират в бързо делящи се клетки и започват да произвеждат моноклонални антитела от определен клас или само техните съставни части (леки или тежки вериги), което води до изтощаване на имунната система, имунодефицитни състояния, а в някои случаи и до увреждане на стените на кръвоносните съдове, както и на бъбреците, като клиничната изява зависи от количеството на произведените от съответните увредени бета клетки моноклонални антитела, леки или тежки вериги и леките случаи може да протичат безсимптомно.

Моноклоналната гамапатия може да се дължи на бета клетъчни лимфоми (тумори), миеломи, плазмоцитоми, левкемия, амилоидоза (нарушение в обмяната на протеините) и други.