Мацерация

Мацерация: термин в медицината, с който се означава размекване на тъканите, поради продължително излагане на влага. При мацерация кожата изглежда набръчкана, мека, с променен цвят (бяла) и лесно уязвима за инфекции причинени от бактерии, вируси и гъбички. Състоянието е описано за първи път от Jean-Martin Charcot през 1877 г. Мацерацията се дължи на големи количества течности, които остават в контакт с кожата или на повърхността на рана за продължителни периоди от време. Мацерация може да се получи при продължителен престой във вода, при носене на гумени или латексови ръкавици или по време на лечение на рани, при които се използва превръзка. Кожата под превръзката се овлажнява от различни телесни течности (пот, урина или други).

Мацерацията може да се дължи още на:

• Инфекциозни и паразитни болести
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недохранване.
• Новообразувания - раково заболяване.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - имунен дефицит.