Малък размер на външното ухо

Малък размер на външното ухо представлява наличие на атипично малки ушни миди (микротия) и тесен външен слухов канал. Състоянието може да се дължи на индивидуални черти или фамилна предразположеност, но може да е признак на сериозно заболяване.

Малък размер на външното ухо може да се установи при: хромозомни нарушения, генни мутации, ембрионални нарушения, изгаряне или травма, акроцефалополидактилия, умствена изостаналост, артрит, синдром на Голденхар (Goldenhar), синдром на Тричър-Колинс (Treacher-Collins), синдром на Даун, синдром на Ал-Ауди-Раас-Ротшийлд (Al Awadi-Raas-Rothschild), синдром на Херман-Опитц (Herrman-Opitz), атипична постаксиална акрофациална дизостоза, лицево-челюстни аномалии, рубеола (дребна шарка) по време на първия триместър от бременността, тератогенни фактори през бременността (прием на успокоителни, наркотици, никотин, алкохол), синдром на Шпринцен (Shprintzen syndrome) и други.

Синдром на Шпринцен е рядко развиващо се заболяване, при което се установяват множество лицеви малформации, сърдечни дефекти и редица други аномалии. Характерни симптоми са: малък размер на външното ухо, кондуктивна загуба на слуха, грацилни (тънки, нежни) крайници, намален мускулен тонус, хипоспадии, нарушения на интелекта, ниско IQ, нарушение в говора и езиковото развитие, хронична шизофрения, неспособност за учене, психиатрични нарушения, параноидни делюзии, тесни ноздри, свръхразтегливост на ръцете и пръстите, тясно пространство между клепачите, продълговато лице, малка брадичка, малко лице, широка основа на носа, плоски скули, ниско ниво на калций при новородените, аномалии на ануса, тънка горна устна, дълъг филтрум, малки сливици, сърдечни дефекти (дефекти на дясната аортна дъга, вентрикуларни септални дефекти, тетралогия на Фалот) и други.