Малиноподобен сърбящ обрив

Малиноподобен сърбящ обрив: представлява обрив с бледорозови на цвят папули.

Малиноподовен сърбящ обрив е характерен за заболяването фрамбезия.

Фрамбезията (Framboesia) е хронична трепонематоза, предаваща се основно по контактно-битов механизъм, а заразяването по полов път е значително по-рядко (1-2%). Характеризира се с кожни грануломатозни лезии с костни и периостни изменения и с липса на засягане на висцералните органи и ЦНС, както и с липсата на конгенитални форми, с което се отличава от сифилиса. Фрамбезията е известна още като frambesia tropica, buba, bouba, тропически сифилис. Причинителят на фрамбезията е Spirochaeta pallidula (Treponema pertenue). Заболяването се среща предимно в страните с горещ и влажен климат - Африка (Либерия, Нигерия, Камерун, Габон, Конго, Заир и други), Азия (Индонезия, Малайзия, Нова Гвинея, Бирма и др.), Южна Америка (Колумбия, Еквадор, Гаяна, Суринам, Гвиана, Бразилия и други) и в някои острови в Тихия океан. Боледуват предимно деца (в около 75% от случаите), като техният брой постепенно нараства с пубертета. Възрастните боледуват по-рядко. Входната врата на инфекцията се явява увредената кожа или видими лигавици (наличие на ерозии, улцерации, екскориации, лезии в резултат на ухапване от насекоми и др). Трансплацентарното предаване на инфекцията се счита за невъзможно. Инкубационният период е между 3 и 6 седмици (2 седмици до 3 месеца). Клиничното развитие на фрамбезията е подобно на това на сифилиса, но тя не засяга вътрешните органи и ЦНС. В ранният период на заболяването на мястото на инокулиране на трепонемите в кожата се развива първична инициална лезия. В начало тя представлява сърбяща папула с бледорозов цвят, която скоро се превръща в пустула, а след това в улцерация с диаметър до 5 cm. Първоначално дъното на язвата е покрита с жълтеникави крусти, но по-късно се образуват папиломатозни разраствания с тъмнорозов цвят, наподобяващи малина (откъдето идва името на болестта) или цветно зеле. След 2-3 седмици язвите епителизират, като на тяхно място остават депигментирани или по-рядко хиперпигментирани цикатрикси. При малки деца лезиите се локализират по ушите, носа и ръцете, а при по-големите и при мъжете - предимно по долните крайници (подбедрици и стъпала) и много рядко по половите органи. Развитието на язвата се придружава от регионален болезнен лимфаденит. След 3-6 седмици (1-2 месеца) от появата на първичната лезия настъпва генерализиране на инфекцията, като характерна находка се счита появата на полиморфен сърбящ екзантем, т.нар. фрамбезиди (пианиди). Тяхната локализация е главно по туловището. В края на ранния период на фрамбезията се наблюдават костни и ставни промени, като особено характерни са периоститите на максиларната кост - т.нар. "гунду" ("голям нос" на африкански диалект). Типичните промени за късният период на заболяването се развиват след 5-10 дори 15-25 години от заразяването. Появяват се единични подкожни инфилтрати (подобни на сифилитичните гуми). Хиперкератозата по дланите и стъпалата се трансформира в улцерации и контрактури на флексорите на пръстите. Костните промени в късния стадий се характеризират с различни форми на периостити и остити. Диференциална диагноза на фрамбезия се прави със: сифилис, кожна лайшманиоза, лепра, кожна туберкулоза, системни (дълбоки) микози, пиодермии.