Лека неврологична дисфункция

Лека неврологична дисфункция: неврологичните нарушения представляват заболявания на централната и периферна нервна система, т.е. поради увреждане на главния и гръбначния мозък, черепните нерви, нервните коренчета, невро-мускулните синапси, мускулите. Неврологичната дисфункция може да се прояви с парези и парализи, мускулна слабост, припадъци, повишена чувствителност, болка, объркване, некоординираност, промени в нивото на съзнание.

Лека неврологична дисфункция може да се наблюдава при епилепсия, болест на Алцхаймер (Alzheimer's disease), мозъчно-съдови заболявания (инсулт, мигрена), главоболие, множествена склероза, болест на Паркинсон (Parkinson's disease), невроинфекция, мозъчен тумор, мозъчна травма, недохранване, синдром на Турет (Tourette's syndrome), болест на Хънтингтън (Huntington's disease), психози, обсесивно-компулсивно разстройство, автоимунни заболявания (лупус), болест на Ниман-Пик (Niemann-Pick disease), амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), периферна невропатия, нарколепсия, аутизъм, есенциален тремор, синдром на Айкарди (Aicardi syndrome), синдром на Аспергер (Asperger syndrome), атаксия, болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth disease), синдром на Кофин-Лоури (Coffin-Lowry syndrome), болест на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt-Jakob disease), дерматомиозит, диабетна невропатия, синдром на Даун (Down syndrome), болест на Фабри (Fabry disease), синдром на чупливата Х-хромозома, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré syndrome), болест на Хиршпрунг (Hirschsprung's disease), синдром на Клипел-Файл (Klippel-Feil syndrome), болест на Лий, миастения гравис, синдром на Рет (Rett syndrome), синдром на Рей (Reye's syndrome), синдром на Уилямс, болест на Уилсън (Wilson's disease) и други.

Синдромът на Уилямс (Williams Syndrome) е рядко невродегенеративно заболяване, което се дължи на делеция в дългото рамо на 7-ма хромозома. Заболяването е открито през 1961 г. от новозеландският лекар Уилямс. Чeстотата на заболяването е от 1:7500 до 1:20 000. Характерните черти на болните от синдром на Уилямс са: подпухналост около очите, дълъг филтрум, видими точки по ириса, аортна и/или пулмонална стеноза, затруднено хранене при деца, умствена изостаналост, вродени сърдечни дефекти, необичани черти на лицето, нисък мускулен тонус, тежки и продължителни колики, болка, нощно напикаване, хормонални проблеми, хипотиреоидизъм, повишена острота на слуха, добре развито чувство за такт, хиперактивност, нистагъм. Повечето индивиди със синдрома на Уилиамс са доста комуникативни и социални (до колкото им позволява коефициента им на интелигентност).