Загуба на съпричастност

Загуба на съпричастност представлява състояние, при което човек не изпитва съчувствие или страдание към друг човек. Липсата на изпитване на емоции се нарича емпатия.

Загуба на съпричастност може да бъде индивидуална характерна черта на човек, но също така може и да показва по-сериозно неврологично състояние, като фронтотемпорална деменция, невротична анорексия, болест на Алцхаймер, синдром на Аспергер, аутизъм, биполярно разстройство, шизофрения, нарцисизъм, садизъм, алкохолизъм, наркомания, умствена изостаналост и др.

Фронтотемпорална деменция (Frontotemporal dementia) се наблюдава най-често при инсулт, болестите на Паркинсон (Parkinson), Алцхаймер (Alzheimer), Хънтингтън (Huntington), тумори в мозъка, травми на главата, напреднала възраст, мозъчна исхемия, множествена склероза, съдова деменция и др. Прогресира бавно, но причинява тежки и трайни когнитивни и умствени нарушения. Самото заболяване предизвиква дегенерация на нервните клетки в мозъка, което довежда до следната клинична изява на заболяването: загуба на съпричастност, липса на емоции, нарушено познаване на познати обекти и лица, гламавост, депресия, тревожност, психична ригидност, нарушение в логическото мислене, нарушение във фразеологичната семантика, липса на психична гъвкавост, намалени социални контакти, нарушена способност за назоваване на думи, безпокойство, нарушено личностно поведение, резки промени в настроението, загуба за собствената им самоличност, стереотипен тип говор, игривост, еуфория, извършване на несъзнателни действия, разсеяност и др.