Загуба на способността за сядане

Загуба на способността за сядане означава патологично състояние, при което се нарушава умението на боледуващия да заеме седнало положение.

Загуба на способността за сядане може да се установи, както в ранна, така и в напреднала възраст поради: детска церебрална парализа, полиомиелит, спинални лезии, болест на Сандхоф (Sandhoff disease), спинална мускулна атрофия, увреждания на гръбначния стълб, множествена склероза, увреждане на нерви, болест на Алцхаймер, мозъчен абсцес, мускулна дистрофия, дерматомиозит, епилептична енцефалопатия, тип Ленокс-Гасто (Epileptic encephalopathy, Lennox-Gastaut type) и други.

Епилептична енцефалопатия, тип Ленокс-Гасто представлява рядко развиващо се генетично състояние, при което се установяват умствени нарушения и физически аномалии. Мозъчното увреждане е прогресиращо и предизвиква загуба на вече придобити способности. Наблюдават се: загуба на способността за сядане, загуба на координация на движенията, структурни мозъчни аномалии, церебрална атрофия, кръгла глава, голяма глава, малък и вдлъбнат нос, уголемени венци, епилепсия, регресия в развитието, намален мускулен тонус, атетоидни движения с ръцете.