Загуба на слуха, зрителни проблеми

Загуба на слуха, зрителни проблеми: състояние, при което се установяват пълна загуба на слуха и проблеми със зрението, като и то най-вероятно е частично намалено или напълно загубено. И двете състояния могат да бъдат едностранни или двустранни.

Загуба на слуха, зрителни проблеми. Загубата на слуха може да се дължи на напредналата възраст, излагане на шум (вибрационна болест), хронични инфекции на ухото, вродени инфекции (напр. рубеола, морбили, хламидийна инфекция, сифилис), синдром на Ъшър (Usher syndrome), синдром на Ваарденбург (Waardenburg syndrome), синдром на Алпорт (Alport syndrome), неврофиброматоза тип 2, менингит, автоимунно заболяване, ХИВ/СПИН, фетален алкохолен синдром, преждевременно раждане, отосклероза, мозъчен тумор, множествена склероза, инсулт, болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth disease), след прием на някои антибиотици (напр. гентамицин), интоксикации с тежки метали (олово, живак), вродени аномалии на ушите, синдром на Даун (Down syndrome), синдром на Тричър Колинс (Treacher-Collins syndrome), синдром на Крузон (Crouzon syndrome), синдром на Зелуегър, разкъсване на тъпанчето, болест на Мениер (Meniere disease), албинизъм, наличие на чуждо тяло в ухото, паротит, синузит, грануломатоза на Вегенер (Wegener's granulomatosis), синдром на Мелник-Фрейзър (Melnick-Fraser syndrome), лабиринтит, усложнение след вирусна инфекция. Загубата на зрение може да се дължи на напреднала възраст, травма на окото, мозъчен тумор, катаракта, глаукома, макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, очни инфекции, инсулт, преждевременно раждане, отлепване на ретината, увеит, исхемична оптична невропатия, атрофия на зрителния нерв, оклузия на кръвоносните съдове на ретината, кръвоизливи в стъкловидното тяло, язва на роговицата, пигментация на ретината, хипертония, синдром на Зелуегър, синдром на Даун (Down syndrome), синдром на Бехчет (Behcet syndrome), синдром на Марфан (Marfan syndrome), онхоцеркоза, синдром на Ъшър (Usher syndrome), синдром на Стъклър (Stickler syndrome), синдром на Алпорт (Alport syndrome), синдром на Аспергер (Asperger syndrome), болест на Мениер (Meniere disease) и други.

Синдромът на Зелуегър (Zellweger syndrome) обединява в себе си група от редки, генетични, мултисистемни нарушения, които някога са биле считани за отделни самостоятелни заболявания. Тези нарушения се класифицират, като различни варианти на един болестен процес. Заедно те образуват спектър или континиум от заболяване. Болестта на Refsum е най-леката форма; неонаталната адренолевкодистрофия (NALD) е междинната форма, а синдромът на Зелуегър е най-тежката форма. Характерните признаци на заболяването включват загуба на слуха, загуба на зрението (избледняване на оптичния диск, промяна в цвета на ретината), високи нива на мед и желязо в тялото, загуба на мускулен тонус (синдром на "отпуснатото бебе"), хондродисплазия пунктата (коляно, хрущяли, голям трохантер), гърчове, умствена изостаналост, хипоплазия на корпус калозум и центъра на обонянието, демиелинизация на невроните, набраздени адренокортикални клетки, чернодробна дисфункция (цироза), наличие на кисти в бъбреците, засягане на сърцето, удебеляване на мозъчните гънки, иктерус при новородените, хепатомегалия, апнея, отклонения в стойностите на жлъчните киселини, левкодистрофия, забавяне в развитието, голямо пространство между костите на черепа. Синдромът на Зелуегър е известен още като пероксизомно заболяване, поради липсата на органелите в клетките на черния дроб. Заболяването засяга предимно кърмачетата и обикновено води до смърт през първата година от живота му.