Енцефалитен синдром

Енцефалитния синдром представлява комбинация от групи симптоми, които са изразени в различна степен при енцефалитите.

Енцефалит е събирателно понятие за група заболявания, проявяващи се с възпаление на главния мозък. Най-често те се причиняват от инфекциозни агенти, като в зависимост бързината на развитие и тежестта на проява на симптомите, те биват остри, подостри и хронични.

Енцефалитният синдром включва няколко групи симптоми:

• Симптоми, общи за всички инфекциозни процеси - температура, болки в мускулите, отпадналост, главоболие, раздразнителност и др.
• Симптоми на мозъчно увреждане - нарушения в сетивността, парези и парализи, епилептични припадъци и др.
• Симптоми на повишено интракраниално налягане - нарушаване на съзнанието до загубата му, главоболие, брадикардия, повръщане и др.
• Симптоми на менингит (при обхващане на мозъчните обвивки) - висока температура, силно главоболие, гадене и повръщане, вратна ригидност, фотофобия, дезориентация до загуба на съзнанието, учестено дишане, превъзбуждане и липса на апетит (при деца), опистотонус, мозъчен оток.

Енцефалитен синдром се наблюдава при голям брой заболявания с различна етиология, някои от които са: бяс, токсоплазмоза, малария, амебен менингоенцефалит, лаймска болест, невросифилис, варицела, морбили, паротит, херпес-вирусни процеси, енцефалит от източен и западен Нил, Венецуелски енцефалит, енцефалит на Ла Крос (La Cross), енцефалит на Сейнт Луис (St.Louis), енцефалит на Хашимото, автоимунни заболявания като енцефалит на Расмусен (Rasmussen), както и при ракови заболявания, засягащи мозъчната тъкан.