Единични повишавания в тона на гласа

Единични повишавания в тона на гласа се означава, като единични завишавания в тембъра на гласа по време на говорене.

Единични повишавания в тона на гласа могат да бъдат постигнати умишлено или могат да бъдат резултат от различни заболявания и състояния, като дизартрия, настинка, инфекция на синусите, рак на гласовия апарат, проблеми с гласните струни, вдишване на дразнещи вещества, хронична кашлица, алкохол, тютюнопушене, злоупотреба с гласа (продължително говорене на висок глас, пеене, викане), интервенции, увреждане на нервите и мускулите около гласовата кутия, чуждо тяло в хранопровода или трахеята, през време на пубертета, проблеми на щитовидната жлеза, полипи на гласните връзки, ларингит, парализа на гласните връзки, афония, каротидна параганглиома, булбарна парализа, синдром на Богард-Бакол (Bogart-Bacall), тиреоидит на Хашимото (Hashimoto thyroiditis), болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth) и др.

Дизартрия (Dysarthria) са група от неврологични нарушения на черепните и гръбначните нерви, причинено най-често от травма. При нея се установява изразяване чрез къси фрази, единични повишавания в тона на гласа, издаване на звуци при дишане, груб дрезгав глас, носово говорене. Дизартрията може да се дължи на наранявания на главата, множествена склероза, инфекции, мозъчен тумор, инсулт, операция, дегенеративни, токсични и метаболитни нарушения (болест на Хънтингтън, болест на Ниман-Пик, болест на Паркинсон, атаксия), церебрална парализа, вътречерепно налягане, болест на Уилсън (Wilson), Лаймска болест, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre) и др.