Дизартрия и анартрия МКБ R47.1

Процесът на говорене се състои от две свързани помежду си двигателни функции - фонация и артикулация.

Разстройствата на тези функции се наричат дизартрия, дисфония, съответно афония и анартрия.

Малкомозъчен говор (атактична дизартрия).

Нарича се още скандиран говор, поради насечения характер на говора и неговата променяща се модулация с моменти на затихване и усилване (експлозивност) на звука. Дължи се на нарушената координация на говорната и дихателната мускулатура. Говорът е забавен, но артикулацията е запазена. Това добре проличава, ако болният повтаря непрекъснато някоя гласна- „а” или „е”. Появява се при различни малкомозъчни лезии.

Хиперкинетична дизартрия.

Наблюдава се при хорея и миоклонии. Тогава говорът е насечен, груб, с различна модулация, лошо координиран, с добавъчни дихателни движения, внезапни прекъсвания при по-силни хиперкинезии, понякога поява на неволеви звуци, като смъркане, покашляне, хълцане и др.
Невромускулна, булбарна дизартрия.
Тя се получава при едностранна или двустранно увреждане на булбарните черепно - мозъчни нерви или техните ядра. Гласът е монотонен, тих, размазан, лошо артикулиран и носов, поради парализа на мекото небце. Такива разстройства на говора могат да се появят при остри демиелинизиращи и токсични полиневропатии, полиомиелит със засягане на булбарните ядра, булбарен инфаркт със синдром на Wallenberg, при нарушено нервно-мускулно предаване при myasthenia gravis и др.

Спастична, псевдобулбарна дизартрия.

Тя се получава при двустранна увреда на tr. corticobulbaris с развитие на псевдобулбарна пареза. Говорните разстройства са подобни на тези при булбарната дизартрия, но тук говорът е по-бавен, дрезгав, носов, неизразителен, думите се изговарят по-трудно, поради повишения мускулен тонус на масетерите. Причината за тези нарушения са мултипленна склероза, мултиинфарктна енцефалопатия и др.