Дефицит на хормон стимулиращ щитовидната жлеза

Дефицит на хормон стимулиращ щитовидната жлеза означава състояние, при което се установява силно намаляване или липса на тироид стимулиращия хормон (TSH) или тиреотропинът. Той се секретира от аденохипофизата.

Дефицит на хормон стимулиращ щитовидната жлеза може да се наблюдава при: хипопитуитаризъм, генни мутации, болест на Хашимото, автоимунни заболявания, доброкачествени или злокачествени тумори на хипофизата или главния мозък, кръвоизлив в хипофизата, вродена хипоплазия или агенезия на хипофизата, излагане на радиация, оперативно отстраняване на хипофизата по повод на хормонално активен тумор, автоимунни заболявания, синдром на Прадер-Уили (Prader-Willi), синдром разцепено небце-заешка устна-хипофизен дефицит, синдром септо-оптична дисплазия, синдром ендокринна церебродисплазия, несиндромен непридобит комбиниран дефицит на щитовидните хормони и други.

Комбиниран дефицит на щитовидните хормони, непридобит, несиндромен, е състояние, при което се наблюдава дефицит на повече от един от хормоните на щитовидната жлеза. Заболяването не е свързано с малформации и други аномалии и може да се дължи на генетичен дефект, тумор, оперативна интервенция или радиационна терапия. Симптомите варират, в зависимост от това, количеството на кои хормони е намалено. Характерни признаци са: дефицит на хормон стимулиращ щитовидната жлеза, дефицит на хормони на хипофизата, дефицит на пролактин и адренокортикотропен хормон, дефицит на растежен хормон, дефицит на лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон, психомоторно изоставане (при дефицит на хормон стимулиращ щитовидната жлеза), изоставане във физическия растеж (при дефицит на растежен хормон), закъснял или липсващ пубертет (при дефицит на гонадотропин).