Високи нива на мед в организма

Високи нива на мед в организма: представлява състояние, при което се установяват значителни покачвания на нивата на химичният елемент мед в тялото.

Медта е химичен елемент, който представлява мек и ковък метал с добра топло и електропроводимост. Има червеникавооранжев цвят. Биологичната роля на медта има съществена роля за всички растения и животни. Тя се пренася от кръвта чрез плазмен протеин наречен церулоплазмин. Когато медта се резорбира от храносмилателната система, тя се пренася до черния дроб. Среща се в голям брой ензими. Основните места, в които медта се намира в човешкия организъм са черния дроб, мускулите и костите. Медта се елиминира основно чрез изпражненията след екскреция в жлъчката. Екскреция на мед чрез урината е ниска при хора. Нормалното количество на мед, което трябва да приема възрастен човек на ден е около 0,9 милиграма.

Високи нива на мед в организма се свързват със синдром на Зелуегър.

Синдромът на Зелуегър (Zellweger Syndrome) е рядко наследствено заболяване, засягащо кърмачетата и обикновено водещо до смърт. Представлява генетично заболяване на пероксизомите. Пероксизомите представляват малки органели в еукариотните клетки, които съдържат ензима каталаза, който разгражда клетъчната отрова въглероден пероксид (Н2О2) до вода и кислород, образувана при разграждането на аминокиселините. Синдромът на Зелуегър обединява група от заболявания, които имат припокриващи признаци. Тази група от заболявания включват синдрома неонатална адренолевкодистрофия (NALD) и болест на Рефзум (Refsum disease). Лицата засегнати от синдрома на Зелуегър имат слаб мускулен тонус, проблеми с храненето, слуха, загуба на зрението, гърчове, демиелинизация, левкодистрофия, уголемяване на черния дроб, засягане на бъбреците и сърцето, голямо пространство между костите на черепа, хондродисплазия пунктата, забавяне в развитието, умствена изостаналост, апнея. Децата със синдрома на Зелуегър трудно оцеляват след първата година от живота.