Бавно развиваща се хипергликемия

Бавно развиваща се хипергликемия означава покачване на кръвната захар.

Хипергликемията представлява повишено ниво на глюкозата в кръвта. Нормалните нива на глюкоза в кръвта са между 3,5 и 6,1 ммол./л., а за хипергликемия се говори, когато нивото на кръвната глюкоза се покачи над 7 ммол./л. на гладно. Високата кръвна захар може да доведе до увреждания на бъбреците, неврологични проблеми, сърдечно-съдови проблеми, увреждане на ретината, диабетни язви по ходилата.

Хипергликемията най-често се наблюдава при ендокринни заболявания, като захарен диабет, хипертиреоидизъм, заболявания на хипоталамуса, заболявания на черния дроб, употреба на кортикостероиди, епинефрин, синдромът Х и др.

Метаболитният синдром или наречен още синдром Х, синдром на Рийвън, ХАОС представлява комбинация от медицински разстройства, които повишават риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и диабет. Заболяването се характеризира с централно (коремно) затлъстяване, хипертония, хипергликемия, високи серумни триглицериди, нисък HDL холестерол. Съпътстващи симптоми на заболяването могат да бъдат повишената урея, затлъстял черен дроб, синдром на поликистозните яйчници (синдром на Щайн-Левентал), хемохроматоза, акантоза нигриканс (характерни тъмни петна по кожата). Причини за поява на заболяването могат да бъдат стресът, напредналата възраст, наднорменото тегло, консумация на много сладки храни, заседнал начин на живот, исхемична болест на сърцето, липодистрофия, шизофрения, шизоафективно разстройство, биполярно разстройство, псориазис, псориатичен артрит и др.