Атрофия на главния мозък

Атрофия на главния мозък е медицински термин, с който се описва загубата на мозъчни клетки и прекъсване на връзката между тях. В резултат на това възникват проблеми с говора, паметта, мисловните процеси, нарушават се движенията.

Атрофия на главния мозък може да се дължи на травматично увреждане на мозъка, болест на Алцхаймер (Alzheimer), церебрална парализа, сенилна деменция, фронто-темпорална деменция, васкуларна деменция, болест на Пик (Pick), болест на Хънтингтън (Huntington), болест на Крейб (Krabbe), множествена склероза, епилепсия, анорексия невроза, булимия невроза, недохранване, диабет тип 2, митохондриални енцефаломиопатии (синдром на Kearns-Sayre), енцефалит, невросифилис, СПИН, кахексия, генетични нарушения, неоплазии в мозъка, болест на Паркинсон (Parkinson), увреждане на мозъка от лекарства и наркотични вещества, психични заболявания, ликводистрофия, рубеолен паненцефалит, синдром на Ангелман (Angelman), синдром на Костело (Kostelo), микроцефалия, употреба на диметил ацетил фосфорамидит и др.

Употреба на диметил ацетил фосфорамидит (Dimethy acetyl phosphoramidothioate) е прилаган експериментално върху бременни мишки, за да се видят предполагаемите поражения върху плода. Вероятността за поява и тежестта на симптомите зависят от нивото на експозиция и стадия на бременността. Страничните ефекти върху човешки ембриони не са окончателно определени.