Акинезия

› Въведение

› Механизъм на възникване

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Акинезия представлява състояние, което се характеризира със значително намаляване или невъзможност за извършване на волеви движения. Човек може да изпитва затруднение при започване на движение, внезапно „блокиране“ по време на ходене или намаляване на спонтанните движения. В по-тежките случаи способността за извършване на определени движения може да бъде почти напълно загубена.

Терминът акинезия произлиза от гръцките думи „a“ - липса, и „kinesis“ - движение. При акинезията се наблюдава затруднение или пълна неспособност за започване на движения. Характерно е също хората внезапно да прекратят започнато движение (като например ходене, писане и други) и да останат напълно неподвижни за различно дълги периоди от време. Това състояние най-често се предхожда от постепенно влошаващи се симптоми свързани с различни нарушения във волевите движения и се дължи на внезапни или прогресивни мозъчни увреждания. 

Акинезия може да се наблюдава при някои от следните състояния:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - болест на Уилсън, тежък хипотиреоидизъм.
• Болести на органите на кръвообращението - мозъчен инфаркт.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - черепно-мозъчни травми, отравяне с въглероден оксид, интоксикация с метанол или други невротоксични вещества, прием на някои медикаменти.
• Инфекциозни и паразитни болести - вирусни енцефалити, невросифилис. 
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродени малформации на централната нервна система.
• Болести на нервната система - болест на Паркинсон, вторичен паркинсонизъм, церебрална парализа, хидроцефалия, увреждания на базалните ганглии.
• Новообразувания - първични мозъчни тумори, мозъчни метастази.

Механизъм на възникване 

Нормалното извършване на движения изисква сложно взаимодействие между различни структури на централната нервна система. Мозъчната кора създава и изпраща двигателни команди, докато базалните ганглии, малкият мозък и други структури участват в тяхното регулиране, координиране и правилно изпълнение. 

Базалните ганглии имат особено важно значение за започването и контрола на волевите движения. Нарушенията в тяхната функция могат да доведат до различни двигателни симптоми, сред които тремор, мускулна ригидност, забавени движения и акинезия. В зависимост от характера и степента на двигателното нарушение се разграничават няколко близки, но различни понятия:

• Акинезия: характеризира се предимно със затруднено започване или липса на движение. В клиничната практика понятието е тясно свързано с брадикинезията и хипокинезията, но между тях съществуват известни различия.
• Брадикинезия: означава забавяне на движенията, като при повтарящи се движения често се наблюдава и постепенно намаляване на тяхната амплитуда или скорост. 
• Хипокинезия: представлява намаляване на количеството и амплитудата на движенията.

Тези прояви често съществуват едновременно, особено при пациенти с страдащи от болест на Паркинсон.

Причини за възникване 

Болест на Паркинсон 

Болестта на Паркинсон е хронично, прогресиращо невродегенеративно заболяване и представлява една от най-честите причини за акинезия. Заболяването се характеризира с прогресивна загуба на допамин-продуциращите неврони в substantia nigra. Това води до последващо намаляване на нивата на допамин в базалните ганглии. Намаленото количество допамин нарушава нормалното функциониране на невронните вериги между substantia nigra, стриатума и останалите компоненти на базалните ганглии. В резултат започването и автоматичното изпълнение на движенията стават все по-трудни. Освен акинезия и брадикинезия други характерни симптоми са мускулна ригидност, тремор в покой, промени в походката и стойката, нарушение на съня и др.

» Повече информация по темата: Болест на Паркинсон

Атипични паркинсонови синдроми

Акинезия може да се наблюдава и при заболявания, които клинично наподобяват болестта на Паркинсон, но имат различен патологичен механизъм и протичане. Сред тях спадат:

• Мултисистемна атрофия
• Прогресивна супрануклеарна парализа
• Кортикобазален синдром
• Деменция с телца на Леви

При тези заболявания двигателните нарушения могат да прогресират по-бързо, а отговорът към стандартната допаминергична терапия често е по-слаб в сравнение с този при болестта на Паркинсон.

Прием на медикаменти

Определени медикаменти могат да блокират действието на допамина и да доведат до развитие на паркинсоноподобни симптоми. Най-често това се наблюдава при следните лекарства:

• Медикаменти, които блокират допаминовите рецептори: антипсихотици (халоперидол, флуфеназин, рисперидон, оланзапин) и антиеметици с допамин-антагонистично действие (метоклопрамид, прохлорперазин).
• Медикаменти, които намаляват допаминергичната активност: тетрабеназин, резерпин.
• Калциеви антагонисти: флунаризин, цинаризин, верапамил.
• Антиепилептични средства: валпроат, фенитоин.
• Други медикаменти: литий, някои антидепресанти, химиотерапевтични средства и имуносупресори.

Лекарствено индуцираната акинезия обикновено се развива след започване или увеличаване на дозата на съответния медикамент. След неговото преустановяване симптомите често постепенно намаляват, но при някои хора симптомите могат да се задържат по-продължително.

Интоксикация 

Излагането на определени токсични вещества може да доведе до увреждане на централната нервна система и структурите, участващи в контрола на движенията. Акинезия може да възникне най-често при отравяне с въглероден оксид, манган, метанол и водороден сулфид. Токсичното увреждане може да причини забавяне и затруднено започване на движенията, мускулна ригидност, нарушения на походката и други двигателни симптоми. Тежестта и обратимостта на проявите зависят от вида на токсичното вещество, дозата, продължителността на експозицията и степента на настъпилото неврологично увреждане.

Симптоми

Клиничната картина зависи от основната причина, степента на засягане на нервната система и наличието на други двигателни нарушения. Характерен симптом е внезапно блокиране на походката, познато още с израза “freezing”. Човек има усещането, че краката му са „залепнали за пода“, въпреки че има намерение да продължи да върви. Подобни епизоди могат да се появят при започване на ходене, преминаване през тесни пространства, обръщане или приближаване към препятствие. Freezing е клинично важен симптом, тъй като увеличава риска от загуба на равновесие и падания.

Един от другите най-характерните симптоми е затрудненото започване на движение. Човек знае какво движение иска да извърши и има намерение да го направи, но реалното му започване може да бъде забавено или блокирано.

Често се наблюдава намаляване на спонтанните движения. Хората могат да жестикулират по-малко, да променят по-рядко положението на тялото си и да имат намалено люлеене на ръцете при ходене.

Характерни прояви могат да бъдат:

• Трудно започване на ходене
• Внезапно блокиране на походката
• Малки и скъсени крачки
• Затруднено обръщане
• Намалена честота на мигане 
• Тих и монотонен говор
• Затруднения при извършване на ежедневни дейности
• Забавено ставане от стол или легло

Поставяне на диагноза

Диагностицирането на акинезия започва с подробна анамнеза и неврологичен преглед. Важно е да се установи кога са се появили симптомите, дали прогресират постепенно или са възникнали внезапно. Важно е също да се установи симетрични ли са и има ли други двигателни или неврологични нарушения.

Неврологичен преглед: има основно значение за оценка на двигателните нарушения. Проследяват се спонтанната двигателна активност, способността за започване на волево движение, бързината, плавността и обемът на движенията. Оценяват се също мускулният тонус, наличието на тремор, позата, равновесието и координацията. Особено внимание се обръща на походката - започването на ходене, дължината и честотата на крачките, люлеенето на ръцете, обръщането и евентуалната поява на внезапно „блокиране“ (freezing). Изследват се мимиката и честотата на мигане, както и фините движения на ръцете. За установяване на брадикинезия и акинезия могат да се използват кратки повтарящи се двигателни задачи, като почукване с пръсти, последователно отваряне и затваряне на дланта и бързи движения на стъпалото.

Лабораторни изследвания: назначават се по преценка на лекаря като могат да включват кръвна картина, изследване на електролити, бъбречна и чернодробна функция, хормони, показатели за метаболитни нарушения и специфични изследвания при съмнение за инфекция или интоксикация.

Образни изследвания: използват се предимно за установяване или изключване на структурни промени в мозъка, които могат да бъдат причина за двигателните нарушения. 

Лечение

Лечението обикновено изисква индивидуален и комплексен подход с участието на невролог, физиотерапевт, рехабилитатор и при необходимост други специалисти. Ранното установяване на причината и подходящата терапия могат да ограничат двигателните затруднения и да подобрят качеството на живот

• Медикаментозно лечение: при акинезия, свързана с болестта на Паркинсон, основно място заема допаминергичната терапия. Леводопа е сред най-ефективните средства за повлияване на брадикинезията, акинезията и мускулната ригидност. В зависимост от клиничната картина могат да се използват и допаминови агонисти, МАО-B инхибитори, COMT инхибитори и други антипаркинсонови средства. При вторична акинезия терапията е насочена към съответното заболяване или увреждане. 
• Промяна на медикаментозната терапия: когато акинезията е част от лекарствено-индуциран паркинсонизъм, се преценява възможността за намаляване на дозата, преустановяване или замяна на причиняващия медикамент. Промените в лечението трябва да се извършват от лекар, тъй като някои лекарства не трябва да бъдат спирани внезапно.
• Физиотерапия и рехабилитация: имат важно значение за поддържане на подвижността, мускулната сила, баланса и координацията. Специално подбрани упражнения могат да подпомогнат започването на движенията и да подобрят походката.