Цитологично изследване

Цитологията (от гръцки келт, кит, "кухо" и - логия, - logia) представлява изследване на клетките. Цитологията е този отрасъл на науката за живота, който се занимава с изучаването на клетките по отношение на структурата, функцията и химията. Робърт Хук (1635 - 1703) се смята за баща на цитологията.

Клетки, които някога са били невидими с невъоръжено око, стават видими в Европа през 17-и век с изобретяването на комбинирания микроскоп. Робърт Хук е първият човек, който би могъл да нарече градивните елементи на всички живи организми като "клетки". Клетъчната теория гласи, че всички живи същества са съставени от клетки. Теорията също така посочва, че и растенията и животните са съставени от клетки, които са потвърдени от учените Матиас Шлейден и Теодор Шван през 1839 година. По-късно Рудолф Вирхов допринася за клетъчната теория, като твърди, че всички клетки идват от разделянето на съществуващи клетки. През последните години има много изследвания, които поставят под въпрос клетъчната теория. Учените са се борили да решат дали вирусите са живи или не.

Вирусите не притежават общи характеристики на живи клетки, като мембрани, клетъчни органели и способността да се възпроизвеждат сами. Те варират от 0,005 до 0,03 микрона, докато бактериите варират от 1-5 микрона. В края на 19-ти век се посочва раждането на цитологията. Съвременното изследване на клетъчните биологични изследвания разглежда различни начини за култивиране и манипулиране на клетките извън живото тяло, за да продължи изследванията в човешката анатомия и физиология, да извлече лечения и други лекарства и така нататък. Техниките, чрез които се изследват клетките, са се развили. Напредъкът в микроскопските техники и технологии като флуоресцентна микроскопия, микроскопия с фазов контраст, микроскопия на тъмно поле, конфокална микроскопия, цитометрия, трансмисионна електронна микроскопия и други са позволили на учените да получат по-добра представа за структурата на клетките.

Цитопатология е клон на патологията, която изследва и диагностицира болести на клетъчно ниво. Дисциплината е основана през 1928 година от Джордж Никола Папаниколау. Цитопатологията обикновено се използва върху проби от свободни клетки или тъканни фрагменти, за разлика от хистопатологията, която изследва цели тъкани.

Цитопатологията обикновено се използва за изследване на заболявания, включващи широк спектър от места на тялото, често за подпомагане на диагностицирането на рак, но също и при диагностицирането на някои инфекциозни заболявания и други възпалителни състояния. Например, общоприето приложение на цитопатологията е Пап тестът, скрининг инструмент, използван за откриване на преканцерозни цервикални лезии, които могат да доведат до рак на маточната шийка.
Цитопатологичните тестове понякога се наричат тестове за намазка, тъй като пробите могат да бъдат намазани през стъклен микроскоп, за последващо оцветяване и микроскопично изследване. Обаче цитологичните проби могат да бъдат приготвени по други начини, включително цитоцентрифугиране. За диагностика на рака могат да се използват различни видове тестове за намазка. В този смисъл се нарича цитологично намазяване.

Цитологичната диагностика се осъществява върху изолирани групи или единични клетки, получени от лигавицата на кухи органи, серозни обвивки или от дълбочината на паренхимни органи с помощта на пункция. Диагнозата се изгражда на базата на морфологията на единични клетки, както и на взаимоотношенията помежду им, когато са групирани. Редица предимства, които цитологично изследване предлага са в основата на широкото му използване за диагностика. Те са както следва:

• простота на вземане на материал
• възможност за многократност на изследването
• директно получаване на материали от секрети и екскрети
• бързина на приготвяне на препаратите

Съвременната диагностична цитология се развива в две главни насоки:

• профилактична цитодиагностика - базира се на масовия скрининг за откриване на предракови състояния и ранни форми на рак
• клинична цитодиагностика - нейното съвременно развитие изиграва водеща роля в по-плътното доближаване на морфологията до клиниката

Методите за цитологично изследване са следните:

• Класически методи за спонтанна ексфолиация на клетки - храчки, вагинални намазки, седимент от урина
• Четкова биопсия
• Катетър-биопсия - прилага се при бронхологични изследвания
• Тънкоиглена аспирационна биопсия - тя е метод при диагностика не само на палпируеми патологични процеси, но и метод за проникване в дълбоко разположени плътни органи
• Отпечатъци от хистологичен материал - прилага се най-често при цитологична диагноза на лимфни възли
• Цитологично изследване на течности - при неопластични и възпалителни процеси на серозите твърде често явление е набирането на течност. В цитологичната дейност най-често за изследване се получават материали от коремната и плевралната кухини. Материалът се получава чрез пункция на съответната кухина. Независимо от количеството на излива, почти във всички случаи се налага концентриране на получената течност. Това може да се осъществи чрез центрофугиране на подходящи обороти или чрез седиментационна камера.

Съществуват много методи за фиксиране и оцветяване на материалите за цитологично изследване, повечето от които са универсални. Широкото популяризиране на гинекологичната цитология през 40-те години на миналия век е свързано с метода на Джордж Никола Папаниколау, който става синоним на цитологията въобще. Използавт се и цитохимични методи за доказване на различни биохимични съставки на клетките с оглед на тяхното типизиране, функционална годност и други. Най-често за целите на рутинната цитодиагностика се използват способи за доказване на гликоген и мукополизахариди, муцин, нуклеинови киселини, желязо, меланин.

Освен конвенционалните методи за оцветяване, за цитологично изследване могат да се приложат и по-специални способи: фазовоконтрастна микроскопия със или без суправитално оцветяване, флуоресцентно микроскопиране, цитофотометрия и други.