Клинична патология на остър тиреоидит

Тиреоидит е общ термин, който се отнася до възпаление на щитовидната жлеза. Тиреоидитът включва група индивидуални нарушения, които причиняват тироидно възпаление, но се представят по различни начини.

Острият тиреоидит, известен също като гноен тироидит или бактериален тироидит, е описан за пръв път от Бауче през 1857 година и представлява приблизително 0,1% от операциите на щитовидната жлеза преди появата на антибиотична терапия. Остър тиреоидит се причинява от инфекция на щитовидната жлеза (обикновено бактериална) и е рядка, но потенциално животозастрашаваща. Заболяването е много по-рядко срещано от други възпалителни състояния на щитовидната жлеза, включително подостър грануломатозен тиреоидит (който се дължи на вирусна инфекция на жлезата) и хроничен тиреоидит (който обикновено е автоимунен по природа).

Въпреки, че щитовидната жлеза е забележително резистентна към инфекция, вродени аномалии на пириформния синус, основно автоимунно заболяване или имунокомпрометиране на гостоприемника могат да доведат до развитие на остър тиреоидит. Причината може да бъде всяка бактерия, включваща Staphylococcus, Pneumococcus, Salmonella или Mycobacterium tuberculosis. Освен това са съобщени инфекции с някои гъби, включително Coccidioides immitis, Candida, Aspergillus и Histoplasma.

Най-честата причина за повторен остър тиреоидит в детска възраст, по-специално в левия дял, е следствие от вътрешна фистула, простираща се от пириформния синус до щитовидната жлеза. Този синус е остатъчната връзка, следваща пътя на миграция на ултрабранхиалното тяло от пета фарингиална торбичка към щитовидната жлеза. Преобладаването на тиреоидита на левия дял се обяснява с факта, че това тяло е често атрофично в десния лоб на щитовидната жлеза. Независимо от това, пациент с напълно нормална щитовидна жлеза може да развие бактериален тироидит. Това е изключително рядко заболяване, дори като усложнение при инвазивни манипулации на щитовидната жлеза, например при иглена аспирация.

Остър тироидит обикновено възниква при нормална щитовидна жлеза, въпреки че появата му в мултииндуларна жлеза не е необичайно. Хистологично жлезата демонстрира интензивен възпалителен отговор с множество полиморфонуклеарни левкоцити и лимфоцити. Има наличие на некроза на щитовидната жлеза и често образуване на абсцес.

Патологичното изследване при остър тиреоидит разкрива характерни промени на острото възпаление. При бактериални инфекции в началната фаза се среща тежък полиморфонуклеарен и лимфоцитен клетъчен инфилтрат. Фиброзата е видна, при настъпване на излекуване. В материала, получен чрез аспирация, инфекциозният агент може да се види на микроскоп чрез оцветяване по грам.