Дуктален аденокарцином на простатната жлеза

Дукталният аденокарцином на простатната жлеза е рядък вариант на рак на простатата, считан за по-агресивен от чистия ацинарен аденокарцином, който често се проявява в напреднали клинични стадии при възрастни мъже. Той е описан за пръв път като „ендометриоиден карцином“ от Melicow and Patcher през 1967 година, поради хистологичната си прилика с ендометриален карцином.

Епидемиология

Въпреки че е рядък, дуктален аденокарцином на простатната жлеза все още е вторият по честота хистологичен вариант на карцином на простатата с разнообразна честота в простатните и биопсичните проби. Честотата му варира от 0,4% до 0,8% при чиста дуктална форма и 3% до 12,7% при смесена дуктално-ацинарна форма. Среща се главно при мъже на възраст от 63 до 72 години (варира от 41 до 89 години). Туморите са локализирани предимно в периуретралната зона на простатата, но могат да бъдат открити в периферна зона.

Клинична картина

Клинично пациентите обикновено имат обструктивни или иритативни симптоми или хематурия, което е в съответствие с централното местоположение на тези тумори.

Типичните находки за биопсия включват редица различни архитектурни модели, включително папиларни, крибриформни, твърди и жлезисти структури, въпреки че много от тях могат да съществуват в същата биопсия. Дукталният карцином на простатата обикновено се определя с оценка на Gleason 8 (4 + 4) поради морфологията и по-агресивното поведение на тумора. Въпреки че простатен специфичен антиген се експресира от клетките на тумора, той е нормален при много от пациентите. Някои проучвания съобщават за секрецията на карциноембрионален антиген, но не изглежда да има надеждни серумни туморни маркери, за които може да се следва степента на заболяването.

Патологични характеристики

Хистологично, дукталните аденокарциноми на простатата показват разнообразни архитектурни модели, които могат да съществуват едновременно като папиларни, крибриформни, твърди и жлезисти структури. Двата най-често срещани модела са папиларен и крибриформен. В допълнение има няколко редки хистологични варианта, включително микропапиларен, муцинозен и кистичен папиларен модел. Микропапиларният вариант се характеризира с отделените фрагменти от микропапилярни ядра без централен фиброваскуларен ствол. Муцинозният вариант обикновено съдържа вътреклетъчен муцин. Кистозният папиларен вариант се състои от кистозни и дилатирани участъци, изпъкнали от папиларни и жлезисти структури.

В цитологично отношение тумора проявява различни характеристики. Обикновено туморните клетки са високи, псевдостратифицирани с високостепенни ядра. Тези ядра са с удължена и овална форма с видни ядърца. Има множество митози и обширна некроза. Рядко туморните клетки проявяват минимално цитологична атипия. Цитоплазмата обикновено не е амфофилна, понякога може да е бледа. Ако има поява на плътни еозинофилни гранули в колоновидните псевдостратифицирани епителни клетки, трябва да се вземе предвид невроендокринната диференциация на Paneth.

С изключение на чистата дуктална форма на карцином, дуктален аденокарцином на простатната жлеза често се представя като хетерогенно заболяване, което се смесва с други видове карцином, възникнали в простатата. Най-често съпътстващият хистологичен тип е ацинарният аденокарцином, другите включват уротелиален карцином, муцинозен карцином, саркоматоиден карцином и други.

Подобно на имунофенотипа на простатния ацинарен аденокарцином, дуктален аденокарцином обикновено експресира простатен специфичен антиген и простатично специфична киселинна фосфатаза както в първичните, така и в метастатичните туморни тъкани. Трябва обаче да се отбележи, че разпространението и интензивността на оцветяването на последните често са слаби и/или фокусни, в съответствие с високостепенния ацинарен аденокарцином. По-голямата част от туморните клетки показват силна експресия на алфа-метилацил коензим А рацемаза. Понякога дукталният аденокарцином може да експресира положително маркерите на стомашно-чревния аденокарцином (напр. CK7, CK20, CDX2, вилин и моноклонален СЕА), което налага да се оцветяват простатни маркери за изключване на метастатични тумори.