Алвеоларен аденом

Алвеоларните аденоми са необичайни неоплазми, които обикновено се идентифицират в периферията на белия дроб. Първоначално описан през 1986 години от Yousem и Hochholzer и след това впоследствие се характеризира с имунохистохимия от Burke. Тези тумори са идентифицирани при възрастни от 39 до 74 години, обикновено като асимптоматичен единичен белодробен нодул. Алвеоларните аденоми са меки, мултикистични и лобулирани. Не е установена никаква категорична склонност към пола.

Хистогенезата на алвеоларен аденом остава спорна. Макар и класифициран като епителна неоплазма, също така се предполага, че той всъщност представлява мезенхимна неоплазма с епително врастване. Данните, които сочат, че алвеоларният аденом е истинска неоплазма, е показан в един случай с небалансирана транслокация. Проучване предполага различни клетки на произход за епитела и стромата, но не разкрива коя популация по-вероятно е неопластична.

Макроскопски, лезиите са добре очертани, хеморагични и кафеникави/белезникави на цвят, с диаметър по-малък от 3 сантиметра. Те се появяват изолирано във всеки лоб или бял дроб, въпреки че те се наблюдават предимно в долния ляв дял. Микроскопско изследване показва, че алвеоларният аденом се характеризира с множество кистозни кухини с различни размери, съдържащи протеинов еозинофилен материал в оцветените с хематоксилин и еозин. Кистозните структури са покрити със стратифициран сквамозен кубовиден епител, състоящ се предимно от клетки със структурни характеристики, типични за пневмоцити. Кистозните кухини са ограничени от прегради с различна дебелина, съдържащи мезенхимни фибробластични клетки и левкоцити (фигура 1).

Алвеоларният аденом представлява доброкачествена пролиферация на алвеоларния епител и септалния мезенхим. Той е добре разграничен с множество кистични пространства, съдържащи гранулиран материал. Повечето от епителните клетки, покриващи кистозните пространства, са пневмоцити от тип 2. Положителното оцветяване на клетки от тип 2 за тироиден транскрипционен фактор-1 поддържа това впечатление. Интерстициалният клетъчен компонент е постоянно отрицателен за цитокератин. Имунохистохимията потвърждава, че лигавичните клетки са цитокератинови позитивни, тироиден транскрипционен фактор-1 положителни, положителни за повърхностно активни протеини В и С, и СС10 отрицателни. Стромалните области са отрицателни за горните маркери.

Папиларен аденом, склерозиращ хемангиом, атипична аденоматозна хиперплазия, лимфангиом и хамартом трябва да се имат предвид при диференциалната диагноза. Виден папиларен модел и хетерогенен епителен компонент разграничават алвеоларен аденом от папиларен аденом. Лимфангиомите съдържат лигавични клетки, които са цитокератин-отрицателни и положителни за ендотелиални маркери. Склерозиращите хемангиоми също могат да образуват кистозни пространства, но те съдържат кръв, а не еозинофилен материал. Атипична аденоматозна хиперплазия представлява атипична бронхиолоалвеоларна пролиферация, докато алвеоларните аденоми нямат клетъчна атипия.

В заключение, алвеоларният аденом на белия дроб е рядък доброкачествен тумор, който трябва да се добави към диференциалната диагноза на отделен белодробен нодул.