Хантавируси (Hantaviridae)

Хантавирусите са представители на род Хантавириде, семейство Бунявириде и са етиологичните причинители на две тежко протичащи инфекциозни заболявания - Хантавирусен белодробен синдром и Хантавирусна хеморгична треска с бъбречен синдром. Рода е открит през 1993г. след епидемичен взрив в САЩ, но сведения за заболяванията, които вирусите причиняват съществуват в Китайски медицински записи на 10 000 години. От значение за човешката патология са видовете:

• Hantaan virus;
• Sin Nombre virus;
• Andes virus;
• Puumala virus;
• Dobrava virus.

Структура

Хантавирусите са сферични РНК частици с диаметър от 80 до 210 nm. Голямата (L) сегментна геномна РНК кодира вирусната РНК-зависима полимераза (RdR), средният (М) сегмент кодира вирусен гликопротеинов прекурсор (GPC), който по-късно се разцепва на два гликопротеина G1 и G2, а малкият (S) сегмент кодира вирусния нуклеокапсиден протеин (N). Трите геномни РНК-и образуват три отделни нуклеокапсида, които заедно с RdRp са опаковани в липидна обвивка, докато двата гликопротеина - G1 и G2 остават вградени в липидната обвивка.

Изображение: ViralZone, SIB Swiss Institute of Bioinformatics, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Подобно на много други вируси, хантавирусите навлизат в клетките на своя гостоприемник чрез взаимодействие между вирусните гликопротеини и клетъчни повърхностни рецептори.

Епидемиология

Географското разпределение на хантавирусните и на техния естествен резервоар - гризачите, определя хантавирусната епидемиология. Човекът се заразява с хантавируси чрез директен контакт със заразени гризачи или с техните разпрашени екскременти. Заразяването също може да се осъществи, когато инфектирана урина или замърсени с нея материали попаднат директно в върху наранена кожа, лигавиците на очите, носа или устната кухина.

Хантавирусните инфекции се характеризират със спорадично и епидемично разпространение, като се срещат най-често в Китай, Корея и Европеската част на Русия. В ендемични области трябва да се подозира инфекция с хантавирус в случаи на треска, придружена от тромбоцитопения, главоболие, болки в корема и симптоми от страна на дихателната система. Инкубационният период варира в широки граници, но е средно от 2 до 4 седмици. Най-ефективният начин за предпазване от инфекциите е ограничаване на броя и контакта с диви гризачи чрез извършването на дератизационни мероприятия.

Патогенеза и клинична картина

Хатавирусите причиняват две тежко протичащи инфекции - Хантовирусна хеморагична треска с бъбречен синдром и Хантавирусен белодробен синдром.

Хеморагичната треска се причинява главно от вирусите Сеул, Пуумала и Добрава, докато Хантавирусният пулмонален синдром се развива вседствие на инфектиране с вида Sin Nombre.

Незрелите дендритни клетки (DC) играят важна роля при инвазията на организма с Хантавируси, тъй като те експресират Р-3 интегрини - рецепторите, които хантавирусите използват за прикрепване и навлизане в кретките на гостоприемника. В дихателните пътища и алвеолите на белите дробове детдритните клетки служат като основни мишени за улавяне на патогени. Хантавирусите инфектират тези клетки, които служат като средство за транспортиране на вириони през лимфните съдове до регионалните лимфни възли, където вирусите получават възможност да инфектират други имунни клетки, като макрофаги и моноцити и да достигнат до различни тъкани и органи.

• Хантавирусна хеморагична треска с бъбречен синдром

Заболяването е известно също като Корейска хеморагична треска и Епидемична хеморагична треска. Видовете, които причиняват инфекцията, са Hantaan virus, Dobrava-Belgrade virus, Saaremaa virus и Puumala orthohantavirus.

Повишената съдова пропускливост и намаленият брой на тромбоцитите са отличителните белези на заболяването. Симптомите обикновено се развиват в рамките на 1 до 2 седмици след излагане на инфекциозен материал, но в редки случаи може да са необходими до 8 седмици. Първоначалните симптоми започват внезапно и включват:

• главоболие;
• болки в гърба и корема;
• фебрилитет >38°C;
• гадене;
• замъглено зрение.

При силно патогенен вирусен щам или ненавременно лечение заболяването прогресира до развитието на хеморагичен шок и остра бъбречна недостатъчност поради нарушаване на съдовия ендотел. Тежестта на заболяването варира в зависимост от вируса, причиняващ инфекцията. Инфекциите с вируса Хантаан и Добрава обикновено причиняват тежки симптоми, докато вирусните инфекции в Сеул, Сааремаа и Пуумала обикновено са по-умерени.

• Хантавирусен белодробен синдром

Най-честият изолиран причинител е вирусът Sin Nombre, като синдромът е най-разпространен в Китай и Корея. Ранните симптоми на инфекцията включват умора, треска и мускулни болки, особено в големите мускулни групи. Възможно е тези симптоми са да бъдат съпроводени от главоболие, замаяност, гадене, повръщане, диария и коремна болка.

Късни симптоми - Четири до десет дни след началната фаза на заболяването се появяват късните симптоми, те включват кашлица, белодробен оток, тахипнея и тахикардия.

Диагностика

Хантавирусната инфекция се диагностицира на базата на положителен серологичен тест и потвърждаване на вирусния антиген в кръвта напациентите или наличието на вирусна РНК. Обратна транскриптазна полимеразна верижна реакция (RT-PCR) е много чувствителен анализ и може да се използва за откриване на хантавирусна РНК в белодробни тъкани и кръвни съсиреци от инфектирани пациенти.

Лечение

Не съществува ваксина срещу Хантавирусните инфекции. Лечението на белодробния синдром включва поддържаща терапия, включително механична вентилация с допълнителен кислород по време на критичната фаза на дихателна недостатъчност. Отбелязват се значителни положителни ефекти при лечението с Рибавирин, ако се започне в началото на инфекцията.

Заглавно изображение: Public domain, via Wikimedia Commons