Форми на инфекция

Тялото на бозайниците е податливо на инфекции причинени от мнжество патогени, които първо трябва да влязат в контакт с гостоприемника и след това да установят фокус на инфекцията. За да се установи инфекция, патогенът първо трябва да колонизира кожата или вътрешните мукозни повърхности на респираторния, стомашно-чревния или урогениталния тракт и след това да преодолее или заобиколи вродената имунна защита, свързана с епитела и подлежащите тъкани. Ако успее да направи това ще предизвика имунен отговор от страна на придобития имунитет, който ще влезе в сила след няколко дни и обикновено ще изчисти инфекцията. Агентите, които причиняват заболяване, попадат в пет групи: вируси, бактерии, гъби, протозои и червеи. Протозоите и червеите обикновено се групират като паразити и са предмет на паразитологията, докато вирусите, бактериите и гъбичките са обект на микробиологията. Забележителното разнообразие от тези патогени е причинило естествения избор на две важни характеристики на адаптивния имунитет. Първо предимството, че е в състояние да разпознае широк спектър от различни патогени е довело до развитието на рецептори на B и Т-клетките с по-голямо разнообразие. Второ, отделените местообитания и жизнени цикли на патогени биват противодействани по редица различни механизми. Характерните особености на всеки патоген са неговият начин на предаване, неговият механизъм на репликация, неговата патогенеза или средствата, чрез които причинява заболяване и реакцията която предизвиква.

Инфекциозните агенти могат да се размножават в различни отделения на тялото. Вътреклетъчните патогени трябва да нахлуят в клетките-гостоприемници, за да се възпроизвеждат и да бъдат открити и елиминирани. Такива патогени могат да бъдат разделени по-нататък на такива, които се реплицират свободно в клетката, като например вируси и някои бактерии (видовете Chlamydia и Rickettsia, както и Listeria) и такива като микобактериите, които се реплицират в клетъчните везикули.

Много микроорганизми се реплицират в извънклетъчните пространства или върху повърхността на епитела. Екстрацелуларните бактерии обикновено бимат елиминирани от фагоцитите и по този начин патогенните видове са разработили средства за устояване на поглъщането. Капсулираните грам-позитивни коки, например, растат в извънклетъчните пространства и устояват на фагоцитозата посредством своята полизахаридна капсула.

Различни екстрацелуларни патогени причиняват заболяване чрез отделяне на специфични токсични продукти или протеинови токсини, което може да предизвика индуциране на неутрализиращи антитела. Вътреклетъчните инфекциозни агенти често причиняват заболяване чрез увреждане на клетките, които ги обитават. Специфичното убиване на вирус-инфектирани клетки от цитотоксични Т-клетки не само предотвратява разпространението на вируса, но премахва увредените клетки. Имунният отговор към инфекциозния агент може сам по себе си да бъде основна причина за патологията при няколко заболявания. Патологията, причинена от конкретен инфекциозен агент също зависи от мястото на неговия растеж - Streptococcus pneumoniae в белите дробове причинява пневмония, докато в кръвта причинява бързо фатално системно заболяване.

В зависимост от произходи си инфекциите биват екзогенни и ендогенни. Екзогенните инфекции са предизвикати от микроорганизми, попаднали в организма на гостоприемника от външната среда, а ендогенните - от условно патогенните представители на нормалната микрофлора.

Според своята локализация инфекциите могат да се развият като локални форми или генерилизирани форми, също така според броя на инфекциозните причинители инфекцията може да бъде моно- или поли инфекция. Моноинфекцията се предизвикава от един микробиален вид, а полиинфекцията от минимум два инфекциозни причинителя.

Според броя и повторяемостта на инфекциозните заболявания различаваме:

• първична инфекция;
• реинфекция;
• рецидив - развитие на инфекция при оздравял пациенти пароди активиране но останли в организма му живи патогенни агенти
• суперинфекция - повторно заразяване със същия патоген преди излекуването на пациента.

В зависимост от продължителността инфекциозните заболявания са:

• остри;
• хронични;
• латентни;
• бавни.