Флебография

Флебографията (от phlebos-вена и graphos-изобразявам) представлява рентгеново изследване на вените след вкарване на контрастни средства.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Флебографията е един от най-точните методи за диагностициране на различни заболявания на вените. Изследването се провежда в следните случаи:

• Да се потвърди диагнозата дълбока венозна тромбоза.
• За диференциална диагноза на тромбоза и нарушения на венозния отток (например, компресиране на вените в таза от тумор)
• За откриване на вродени венозни аномалии
• Да се оцени състоянието на венозните клапи (това е особено важно, за да се определи причинaта за оток на долните крайници)
• Доказване на емболопасни тромби (плаващи) при рецидивираща белодробна емболия.
• Преди и след хирургично лечение на флеботромбози
• Проследяване на ефекта от тромболитичното лечение
• За диференциална диагноза на трофични язви на долните крайници

 Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди изследването трябва да предупредите медицинския персонал за наличие на алергии към контрастни вещества, латекс или анестетици.

Жени в репродуктивна възраст трябва да съобщят за евентуална бременност.

Трябва да съобщите за всички медикаменти, които приемате.

В случай, че имате проблеми с кръвосъсирването, медицинския екип трябва да бъде информиран.

Преди венография е желателно да приемате само вода и 4-6 часа преди изследването да не се храните.

Прекалено неспокойните пациенти могат да приемат успокоително средство.

Метод на провеждане на изследването:

Флебографията представлява въвеждане на рентгеноконтрастен препарат във венозната система при едновременно извършване на серийни рентгенови снимки. При директната флебография контрастът се вкарва в повърхностните или в дълбоките вени чрез пункция или кататъризация. Директната флебография в зависимост от мястото на въвеждане на контраста се разделя на проксимална и дистална, а в зависимост от посоката на разпространение на контраста – на асцедентна и десцедентна.

Класическата техника на периферната асцедентна флебография включва пункционно инжектиране на контрастния препарат във вена на гърба на стъпалото, при това за да навлезе контрастът в дълбоките вени се поставя есмарх.

При индиректната флебография контрастното вещество се въвежда интраартериално и се проследява контрастирането на венозната система (венозна фаза).

48 – часа след флебография се провежда хепаринова профилактика и ранно раздвижване

Какво ще усещате по време на изследването?

Може да се усети топлина по хода на вената при въвеждане на контрастното вещество, както и общо неразположение непосредствено след процедурата

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Усложненията при флебографското изследване са свързани с непоносимост към контрастните препарати. Други усложнения са тромбозиране на венозния съд на мястото на пункцията, екстравазацията на контраст в меките тъкани.

Рядко се наблюдава появата на тромбофлебит, абсцес, некроза на кожата, целулит. 

При пациенти с диабет, особено тези, които вземат метформин вероятността от усложнения е по-голяма.

 Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

 Не се наблюдават дефекти в изпълването на вените, нормален кръвоток.

Отклонения от нормата:

Рентгеновата картина при ДВТ (дълбока венозна тромбоза) се характеризира със:

• стоп на контраста по хода на магистралните вени;
• оформяне на венозни колатерали;
• централен или периферен дефект в изпълването на съда;
• генерализиран вазоспазъм;
• засилване на интензитета на контрастиране на перфоратните и повърхностните вени.

Други заболявания, при които флебографията е основно диагностично изследване, са вродените венозни или артериовенозни малформации.

Кога не трябва да провеждате изследването?

При флебография съществуват следните противопоказания:

• алергия към контрастното вещество (повишена чувствителност към йод и йодни препарати)
• хронични бъбречни или чернодробни заболявания
• възпалителни процеси в изследваната област
• бременност
• атеросклероза
• венозна гангрена
• тежко общо състояние

Венографията може да бъде опорочена и да се получат неточни резултати в случай, че пациента се движи по време на изследването - това се отразява на начина по който контрастният материал изпълва венозната система.

С развитието на ефективни неинвазивни изследвания, флебографията придобива второстепенно значение.

Алтернативен метод е ултразвуковото изследване, защото не е рисково и не се наблюдават странични ефекти.