Лечение при болест на Бехчет

Автоимунните заболявания представляват бич за съвременната медицина, като много от тях крият своите загадки, препречвайки създаването, разработката и внедряването на ефективна терапия. Общото при всички автоимунни заболявания е невъзможността на собствената имунна система да функционира нормално, като не се разпознават собствените клетки, а последващата им атака и опит за ограничаване водят до обостряне на симптомите на болестта.

При болестта на Бехчет, известна още и като синдром на Бехчет (синдром на Behcet), настъпва системен некротизиращ васкулит със засягане предимно на венозните и отчасти артериалните съдове, като ангажирайки кръвоносната система практически болестта може да предизвика поражения във всички органи и системи на тялото.

Въпреки че се засягат и двата пола, изследвания показват превалиране на честотата при представителите на мъжки пол, с изява предимно в млада и активна възраст. Макар своята ниска честота, рисковете от развитие на полиорганни увреждания налагат своевременно лечение при болест на Бехчет и предприемане на съответните мерки за поддържане на ремисията на болестта.

Необходимост от лечение при болест на Бехчет

Липсва етиологично лечение на болестта на Бехчет (етиологично е лечението, насочено към изкореняване на конкретния причинител на болестта), но са разработени различни схеми за патогенетично и симптоматично повлияване протичането на болестта.

Основната цел на терапията включва:

• забавяне прогресията на болестта: въпреки липсата на дефинитивно лечение на болестта, възможно е повлияване и забавяне на нейната прогресия с помощта на подходяща имуносупресивна терапия
• намаляване риска от усложнения: във връзка с тенденцията към полиорганни увреждания и засягане на различни системи и органи в тялото, целта на лечението често е фокусирана в съхраняване на функционалната им активност дори на фона на налични поражения от болестта
• осигуряване и поддържане на ремисия: поддържането на продължителна ремисия (периоди от време без налични прояви на болестта и без данни за активността на заболяването) пряко корелира с намаляване рисковете от развитие на усложнения
• намаляване риска от рецидиви: рецидивите се провокират често от стрес, други подлежащи заболявания и редица екзогенни и ендогенни фактори, като тяхното познаване и ограничаване подпомага поддържането на ремисията на болестта

Необходимостта от лечение при болест на Бехчет е фокусирана главно върху рисковете от полиорганни увреждания, като най-често в ранните етапи на болестта се засягат кожата и лигавиците (развиват се характерни афтозни изменения, орални лезии, генитални улцерации, подобни на акне кожни промени и други), зрителният анализатор (характерно за болестта е развитието на увеит с характерните за него прояви, а при значителна прогресия на болестта може да настъпи атрофия на зрителния нерв и съответно необратими зрителни нарушения и дори слепота), дихателната система (характерни са рецидивиращите респираторни инфекции), нервната система (при една четвърт от пациентите се описват различни по тежест неврологични увреждания, най-често от типа на серозен менингит и менингоенцефалит) и други.

Във връзка с честотата на срещане на характерните за болестта прояви, основните мерки на лечение са насочени към овладяване на оралните и генитални лезии, кожните изменения и предизвикване на ремисия на болестта с помощта на подходяща имуносупресивна терапия.

Лекарства, използвани в терапията при болест на Бехчет

За повлияване на проявите и прогресията при болест на Бехчет се прилагат медикаменти от различни лекарствени групи. В зависимост от основните оплаквания при всеки отделен пациент медикаментите се прилагат в най-подходящата за състоянието му лекарствена форма.

Така например за повлияване на леко до умерено проявени кожни лезии, лекарствата се прилагат най-често локално, под формата на крем, гел, маз, лосион, докато за повлияване на афтозните изменения в устната кухина препаратите се прилагат най-често под формата на разтвор, вода за уста.

При по-тежките форми на болестта към локалните средства често се включват и подходящи системни препарати под формата на таблетки, капсули, прах за разтваряне, а в някои случаи и за парентерално приложение (интрамускулни инжекции, венозни вливания, подкожни апликации).

Някои от най-често прилаганите медикаменти в хода на лечението при болест на Бехчет включват:

• локални средства срещу кожните изменения: локално най-често се прилагат медикаменти от групата на противовъзпалителните средства и кортикостероидите. Най-често се назначават препарати с основна съставка бетаметазон, триамцинолон и други
• капки за очи: в зависимост от оплакванията най-често се прилагат капки за очи с основна съставка кортикостероиди (дексаметазон, бетаметазон и други), противовъзпалителни агенти, метотрексат, изкуствени сълзи и други
• препарати срещу оралните лезии: ефективни срещу оралните лезии са разтворите, съдържащи кортикостероиди, колхицин, тетрациклин и други
• локални средства срещу гениталните лезии: с добра ефективност и висока активност срещу гениталните лезии е локалното или пероралното приложение на дапсон, колхицин, пентоксифилин, някои кортикостероиди, някои имуносупресори
• кортикостероиди: кортикостероидите са една от най-често предпочитаните за лекарствена терапия фармакологични групи, като намират приложение при всички форми на увреждания в резултат от прогресията при болест на Бехчет. Могат да се прилагат както локално, така и перорално и парентерално в зависимост от състоянието на пациента и неговите нужди
• имуносупресивни лекарства: имуносупресивни медикаменти (лекарства за потискане на имунната активност) се прилагат при някои форми на болестта, като най-често се назначават за системно приложение. Предпочитани препарати са азатиоприн, циклоспорин, циклофосфамид, метотрексат и други, като следва да се имат предвид възможните странични ефекти и нежелани лекарствени взаимодействия при тяхната употреба
• биологична терапия: тази форма на системна терапия се прилага по-рядко във връзка с някои особености в нейната достъпност. Прилагат се агенти от групата на инхибиторите на тумор некрозис фактор алфа (TNF-alpha inhibitors), като най-често се използват етанерцепт, инфликсимаб, адалимумаб, цертолизумаб, голимумаб и други

Терапията обикновено е комплексна, индивидуализирана и с различна продължителност при отделните пациенти. За постигане на оптимални резултати от изключително важно значение е стриктното спазване на препоръките на лекуващия лекар и назначения дозов режим, като всяка промяна в лечебния план (включително и необходимостта от прием на други медикаменти за повлияване на други заболявания) следва да се консултира с лекуващия лекар.

Алтернативните форми на терапия (акупунктура, акупресура, билкова терапия, хомеопатия и други) по преценка на лекуващия лекар могат да се приложат допълнително към основното лечение, но никога самостоятелно, поради липсата на доказателства за благоприятно повлияване протичането на болестта.

Полезни съвети

Освен конвенционалното консервативно лечение с медикаменти, допълнително се препоръчват някои мерки за оптимизиране на лечението, поддържане на ремисията и намаляване честотата и продължителността на рецидивите при болест на Бехчет.

Най-общо на пациентите се препоръчва:

• осигурете си достатъчно почивка при рецидив на болестта: при обостряне на заболяването се препоръчва осигуряване на достатъчно почивка на легло, покой и отлагане на професионални, лични и битови ангажименти до стабилизиране на състоянието. Гъвкавият график, разбирането то страна на семейството и приятелите, както и своевременната консултация с лекуващия лекар са в основата за справяне с рецидивите на болестта
• бъдете активни в периодите на ремисия: при ремисия на болестта и липсата на каквито и да е прояви, свързани със синдрома на Behcet, се препоръчва достатъчна двигателна активност (съобразена с възрастта, здравословното състояние и индивидуалните особености), социална ангажираност и активност
• овладейте стреса: чест провокатор на рецидивите при редица автоимунни заболявания се явяват промените в организма, провокирани от продължителен стрес и преумора. По тази причина се препоръчва индивидуален подход и намиране на начини, методи и средства за овладяване проявите на стреса, като при отделните пациенти в помощ се казват различни методики (техники за релаксация, медитация, йога, упражняване на любимо хоби и други)
• включете се в социална група за подкрепа: ниската честота на заболяването превръща в по-трудна задача намирането на подходящи групи за подкрепа с лица със същия проблем, но може да се допитате до вашия лекуващ лекар за насоки как да откриете подходяща група. Споделянето на проблема и общуването с лица със същия проблем подпомагат борбата с болестта
• грижете се за емоционалното и психичното си здраве: подобна диагноза може да предизвика различен по вид отговор при всеки пациент, като при някои е възможна провокация на депресивен епизод, промени в настроението, поведенчески нарушения и други. Оптималната грижа за емоционалния и психичен статус с помощта на съответните специалисти подпомага цялостното лечение
• своевременно потърсете вашия лекар при симптоми на обостряне: познаването на болестта и разпознаването на първите прояви при рецидив са от ключово значение за своевременна консултация с лекуващия лекар и назначаване на подходящо симптоматично лечение с цел бързо възстановяване и предизвикване на ремисия

Своевременното, целенасочено и активно лечение при болест на Бехчет значително подобрява прогнозата при отделните пациенти, намалявайки риска от развитие на дългосрочни усложнения и последици. Подходящата лекарствена терапия и назначаването на съответните допълнителни мерки с индивидуализиране на подхода при всеки отделен пациент е в основата на поддържането на продължителна ремисия на болестта.