Възстановяване след пункция

› Въведение

› Какви видове пункция има?

› Особености при възстановяването

› Усложнения след пункция

› Полезни съвети

Въведение

Пункцията представлява изключително ценна и важна диагностична и лечебна процедура, при която се прониква със специална игла в определена кухина, съд или орган с цел извличане на течност, въвеждане на медикаменти или вземане на материал за изследване.

Възстановяването след пункция зависи до известна степен от вида и локализацията на интервенцията, като са валидни някои общи препоръки, назначавани при всички пациенти с цел намаляване риска от усложнения след манипулацията и ускоряване на възстановяването на тъканите.

Какви видове пункция има?

В зависимост от диагностичните и терапевтични цели се различават множество видове пункция, като сред по-важните и често назначавани се включват:

• плеврална пункция (торакоцентеза): при плевралната пункция се извлича плеврална течност (ексудат, трансудат), кръв или въздух от плевралното пространство, най-често при пневмоторакс, плеврален излив и за диагностични цели
• абдоминална пункция (парацентеза): парацентеза се назначава при данни за събиране на течност в коремната кухина с развитие на асцит. Често се назначава за диагностичен анализ на натрупаната течност, облекчаване на симптоматиката при наличие на големи количества течност, натрупани в коремната кухина
• ставна пункция (артроцентеза): артроцентезата е ценна диагностична и лечебна процедура, използвана за извличане на ставна течност или въвеждане на лекарства най-често при възпалителни ставни заболявания, травми, ставни изливи и други
• перикардна пункция: манипулацията се извършва с цел изтегляне на течност от перикардната кухина при перикарден излив. Най-често се назначава при тампонада на сърцето или с диагностична цел
• лумбална пункция (спинална пункция): с тънка игла се прониква в субарахноидалното пространство на гръбначния мозък в лумбалната област за извличане на ликвор и диагноза на подлежащи заболявания, за въвеждане на лекарства (антибиотици, анестетици, химиотерапевтици), за облекчаване на повишено вътречерепно налягане и други

• пункция на костен мозък: най-често се извършва стернална или тазова пункция на костен мозък с цел извличане на костномозъчна тъкан или аспирация на костномозъчна течност, като най-честото показания е диагностично уточняване при хематологични заболявания
• венозна и артериална пункция: венозната пункция е сред най-често прилаганите интервенции, като се използва за вземане на кръв или за въвеждане на лекарства. Артериалната пункция се назначава за изследване на кръвни газове, поставяне на артериален катетър и други
• амниоцентеза: пункция на амниотичната торбичка при бременност се назначава за изследване на околоплодната течност основно с цел пренатална диагностика на генетични и хромозомни аномалии, съмнения за тежка подлежаща инфекция и други
• други видове пункция: синусова пункция за диагноза и лечение на синузит, пункция на окото (витректомия) за вземане на течност от вътреочната камера и стъкловидното тяло и други се назначават при съответните медицински показания

В зависимост от извършения вид пункция са възможни някои разлики и особености във възстановяването, като пациентите се информират за рисковете и ползите от интервенцията, какво да правят и какво да не правят веднага след нея.

Особености при възстановяването

Възстановяването след извършване на пункция включва някои ключови особености, които зависят от вида на интервенцията, локализацията на пункцията и редица други фактори. Най-общо особеностите при възстановяване след пункция включват:

• какво се случва след пункцията: на мястото на пункцията настъпват някои физиологични промени, включително лека възпалителна реакция, подуване или зачервяване, в резултат от което организмът може да реагира със симптоми (например главоболие, замайване, слабост, по-чести след лумбална пункция). Меките тъкани и надлежащата кожа започват регенерация в рамките на няколко дни, а изтеглената течност се възстановява от организма
• какво да очакваме след пункция: на мястото на пункцията е възможно да се усеща лека болезненост или дискомфорт, възможна е поява на хематом или синина, които отшумяват за няколко дни. След лумбална пункция често е налице така нареченото постпункционно главоболие, след плеврална пункция често е налице болка в гърдите или рамото. В някои случаи веднага след пункцията пациентите могат да се върнат към обичайното си ежедневие (например след венозна пункция), докато след други видове е необходимо спазването на редица ограничения (например след лумбална пункция, при амниоцентеза и други)
• особености при възстановяването след различните видове пункция: лумбалната пункция често води до главоболие при изправяне, замайване, световъртеж. Плевралната пункция се характеризира с честа поява на дискомфорт и болка при дишане. Парацентезата често води до слабост, особено при източване на голям обем течност. Костномозъчната пункция при значителен процент от пациентите води до лека болка и чувствителност върху мястото на пункцията с формиране на хематом. След амниоцентеза е възможно усещане на леко напрежение в долната част на корема, крампи, поява на минимално вагинално течение

Отделните видове пункция се различават основно по времето, необходимо за пълно възстановяване, макар разликите да не са значителни, както и по степента на ограничаване на някои активности.

Възстановяването след всички видове пункция протича по идентичен начин, като е необходимо проследяване за оценка на риска от усложнения.

Усложнения след пункция

Някои от видовете пункция са рутинни, банални и често извършвани, като рядко крият риск от усложнения след процедурата, докато при други има изключително важно значение как пациентът ще подходи след интервенцията и ще следва насоките на лекуващия лекар.

В общия случай сред най-честите възможни усложнения след пункция се включва:

• вторична инфекция: в съвременната медицина рядко се развива вторична инфекция след пункция във връзка с високата дезинфекция и антисептика в медицинската среда. Въпреки това е възможно проникване на патогенна флора през мястото на пункцията или посредством недостатъчно добре дезинфекциран медицински инструментариум. Развива се фебрилитет, с общо влошаване на състоянието, болки в мускулите и други
• кървене: най-рискови за кървене са пункциите на кръвоносни съдове или богато кръвоснабдени органи. Пункцията на костен мозък, особено при пациенти тромбоцитопения, е сред най-честите, които водят до кървене, следвана от артериалната пункция и перикардната пункция. Повишен риск се описва и при парацентеза (особено при лица с цироза и портална хипертония). Повишен риск от кървене е налице при всички видове пункция при лица с екстремно ниски тромбоцити, нарушения в кръвосъсирването, локална инфекция, както и при технически грешки при манипулацията
• засягане на съседните структури: всички видове пункция крият риск от засягане на съседните тъкани и структури, като особено опасно е това при пункция на костния мозък, лумбална пункция, витректомия и други
• реакции от упойката: при някои пациенти използваната упойка (в случаите, в които се използва) може да причини известни реакции скоро след манипулацията, които обикновено са кратковременни и отшумяват без допълнителна терапия. Най-често се съобщава за главоболие, гадене, замайване
• други усложнения след пункция: възможно е формиране на хематом, болка в мястото на пункцията, перфорация на орган и други, които като цяло са много редки и се дължат на неправилна подготовка на пациента, лоша техническа подготовка на изпълняващия и несъобразени подлежащи заболявания на пациента

За редуциране на риска от усложнения е необходима подходяща предварителна подготовка на пациентите, разясняване на особеностите на интервенцията и за какво да внимават след нея.

Необходимо е информиране за алармиращите симптоми, при появата на които пациентите следва да потърсят неотложна медицинска помощ.

Полезни съвети

Макар отделните видове пункция да се различават значително в техниката на изпълнение и показанията за извършване, има някои общи насоки, които се препоръчват при всички пациенти с цел намаляване риска от усложнения и подпомагане на възстановяването:

• почивка: ограничаване на физическата активност най-малко за 24 до 48 часа от интервенцията. При лумбална пункция например се препоръчва легнало положение за няколко часа след пункцията с цел намаляване риска от постпункционно главоболие. Пациентите не бива да вдигат тежко и да предприемат интензивно физическо натоварване до изричното разрешение на лекуващия лекар
• хидратация и диета: прием на достатъчно количество течности се препоръчва след всички видове пункция с цел подпомагане на възстановяването. Храненето следва да е леко, балансирано и пълноценно, без преяждане, без прием на алкохол поне в първите 48 часа
• симптоматично лечение: за контрол на дискомфорта, болките и някои други оплаквания след изричното разрешение на лекуващия лекар може да се премине към симптоматично лечение, най-често с парацетамол или студен компрес на мястото на пункцията
• наблюдение и проследяване: мястото на пункцията следва да се проследява за белези на реакция, включително зачервяване, подуване, обрив, болка, кървене, изтичане на гной и други, при което следва спешно да се потърси медицинска помощ

За оптимално възстановяване след пункция е необходимо съобразяване с особеностите на интервенцията (след венозна пункция възстановяването е значително по-леко и бързо в сравнение с перикардна пункция или лумбална пункция), общото състояние на пациентите, подлежащите заболявания и редица други фактори.

Правилната грижа след всеки вид пункция е ключова за превенцията на усложнения и осигурява бързо и оптимално възстановяване при всички пациенти.

Изображения: freepik.com