В личната анамнеза има самоувреждане МКБ Z91.5

Етиология:

Напоследък, причините за самоубийство са дискутабилни. Следните фактори имат значение: биологични, психологични и социални. Като предразполагащи моменти се посочват: психично заболяване, соматично заболяване у застрашения или семейството му, предхождащи опити, демографски фактори и др. Много изследователи посочват невротрансмитерни и биохимични нарушения, както и норадреналинова хипофункция или серотонинов дефицит. Причините най-общо могат да бъдат разделени на:

1. Причини, дължащи се на социално-психологически фактори:

- социални и индивидуални кризи,

- политически и икономически кризи,

- религиозни причини,

- семейни кризи,

- соматични заболявания.

2. Причини, дължащи се на психични заболявания: депресия, шизофрения, алкохолна болест, хередосинхронизъм и други.

Актът на самоунищожение представлява съчетание на устойчиви или непостоянни елементи с определена последователност и закономерност и условно може да се раздели на 2 етапа:

- Мисловен- състои се от 5 последователни фази: замисъл, борба на мотиви и противомотиви, решение и избор на време и място.

- Двигателен- включва изпълнението на решението, т.е самото действие представлява втория етап.

Начини за извършване на самоубийствените действия. В Европа, най-чести са отравянията и обесването, в Америка- прострелването, а на Изток се хвърлят от височина. Други срещани начини са удавяне, прерязване на вените, хвърляне пред транспортно средство и самоотравяне. Наблюдават се, макар и по-рядко и твърде драстични методи, като: самовзривяване, самозапалване, загърляне и промушване с остър предмет на важни кръвоносни органи. За определяне на суицидния риск важни са следните фактори: предишни опити, тревожност, депресия и изчерпване, самоубийства в семейството, вербализация на суицидни опити, личностови кризи, хронични соматични заболявания, песимизъм и безнадежност.

Диагноза:

Разкриването на суицидните мисли и намерения е много важна и отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са множество схеми за интервю със застрашените. Във висок процент от случаите, пациентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблюдавани и лекувани.

Лечение:

Планът на лечение зависи от водещата симптоматика, но най-често е: медикаментозно и психотерапевтично. При кризисни реакции подкрепата е в преодоляване на стреса, разрешаване на кризата, справяне със ситуацията, в която се намира нуждаещия се. При психичните заболявания се провежда профилактика на депресивните и психични състояния, медикаментозно лечение. В развитите страни се разработват множество програми за превентивни действия от медицински и социални служби, включват се доброволни организации, създават се центрове с екипи от лекари, психолози, социални работници.