Други методи, подпомагащи оплождането МКБ Z31.3

Безплодието засяга около 13-14 % от двойките в репродуктивна възраст. То се определя като неспособност за зачеване след 1 година правилни във времето, редовни полови актове.

Асистираните репродуктивни технологии са група от различни методи, използвани за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Те постигат бременност по изкуствен или частично изкуствен начин.

Задълбочената анамнеза и физикалното изследване са от съществено значение за оценка на безплодието. Те включват:

• настоящи и минали медицински / хирургически проблеми и скорошни промени в здравословното състояние;
• професия и потенциални химически / експозиции в околната среда;
• фамилна анамнеза за спонтанни аборти;
• лична и фамилна анамнеза за вродени дефекти или наследствени заболявания;
• актуализиран списък на приемани медикаменти, включително и билки;
• тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици;
• честота на половите сношения и сексуални дисфункции;
• обстойна гинекологична анамнеза, включително болки в таза, дискомфорт при полов акт, менструални спазми, дължина на цикъла и продължителност на менструалното кървене;
• предишни операции в тазовата област;
• продължителност на безплодието;
• предишни бременности от някой от партньорите;
• използване на контрацепция в миналото.

Процентите на успех на асистираните репродуктивни технологии варират и зависят от много фактори, включително:

• възраст на партньорите;
• причина за безплодие;
• вида на асистираната репродуктивна технология;
• състояние на яйцеклетката - замразена или прясна;
• състояние на ембриона - замразен или пресен.

Според проучване средният процент на цикли на асистирана репродуктивна технология, които са довели до живо раждане, са:

• 39 % при жени на възраст под 35 години;
• 30 % при жени на възраст 35-37 години;
• 21 % при жени на възраст 37-40 години;
• 11 % при жени на възраст 41-42 години.

Асистираните репродуктивни технологии могат да бъдат скъпи и да отнемат много време. Но те позволяват на много двойки да имат деца, които иначе не биха били заченати. Честите методи на асистираната репродуктивна технология включват:

• Ин витро оплождане (IVF)

• Зиготен интрафалопиев трансфер (ZIFT) или тръбен ембрионален трансфер (TET)

• Гаметен интрафалопиев трансфер (GIFT)

• Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI)

Ин витро оплождането означава оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената в лабораторни условия. Този метод е най-ефективният вид асистирана репродуктивна технология. Ин витро оплождането често се извършва при запушени маточни тръби или нисък брой сперматозоиди. Първоначално лечението започва със стимулиране на суперовулация с помощта на лекарства, което води до производство на няколко яйцеклетки на месец. След като узреят яйцеклетките, те се извличат от тялото на жената и се смесват със спермата на мъжа в лабораторни условия. След около след 3-5 дни здравите ембриони се имплантират в матката на жената.

Повече информация за ин витро оплождането може да прочетете тук:

• Оплождане мкб Z31.2

Зиготният интрафалопиев трансфер се включва в други методи, подпомагащи оплождането, и е подобен на ин витро оплождането. Яйчниците на жената се стимулират с лекарства, за да се увеличи вероятността за производство на множество яйцеклетки. След това яйцеклетките се извличат от тялото на жената чрез аспирационна процедура. Оплождането на яйцеклетката се извършва в лабораторни условия чрез процедура, идентична на тази при ин витро оплождането, с изключение на времевата рамка.

При зиготният интрафалопиев трансфер 3-4 оплодени яйцеклетки се прехвърлят в тялото на жената чрез лапароскопия в една от фалопиевите тръби в рамките на 24 часа след оплождането, в сравнение с ин витро процедурата, където трансферирането на ембриони става след 3-5 дни. Ако ембрионите се оставят да се развият в следващ етап преди поставянето им в тялото на жената, процедурата се нарича тръбен ембрионален трансфер.

Единственото предимство на зиготния интрафалопиев трансфер или тръбния ембрионален трансфер срещу по-традиционното ин витро оплождане е при жени, за които се смята, че са с риск за компрометиране на качеството на ембриона поради ин витро култивирането на ембриона. Счита се, че поставянето на тези зиготи или ембриони обратно в собствените им естествени "инкубатори" подобрява последващото развитие с подобрени шансове за забременяване.

Зиготният интрафалопиев трансфер е асистирана репродуктивна технология, която може да бъде избрана за лечение на проблеми с безплодието, с изключение на:

• запушване на маточните тръби;
• значително увреждане на фалопиевите тръби;
• анатомичен проблем с матката, като тежки вътрематочни сраствания;
• сперматозоиди, които не са в състояние да проникнат в яйцеклетката.

Зиготният интрафалопиев трансфер обикновено се избира от двойки, които не са успели да забременеят след най-малко една година опити и които са претърпели 5-6 неуспешни цикъла на овариална стимулация с вътрематочна инсеминация.

Гаметният интрафалопиев трансфер, спадащ към други методи, подпомагащи оплождането, е разработен за жени с неизяснен стерилитет. Една от основните разлики между тази процедура и ин витро оплождането и зиготния интрафалопиев трансфер е, че процесът на оплождане се извършва в маточната тръба, а не в лабораторни условия. Този метод е много по-малко използван, но в някои религиозни и етнически общности (при които оплождането вътре в тялото на жената е единственият позволен вид на зачеване), се счита за по-приемлив.

По време на тази процедура пациентката се подлага на контролирана овариална хиперстимулация. Яйцеклетките се изтеглят трансвагинално под ехографски контрол и 3-4 яйцеклетки се поставят чрез лапароскопия в една от маточните тръби заедно със спермата. Така че оплождането се случва в тялото на жената. Малко клиники предлагат гаметния интрафалопиев трансфер като опция.

Гаметният интрафалопиев трансфер е асистирана репродуктивна процедура, която е възможно решение за всеки проблем, свързан с безплодието, с изключение на:

• Запушване на маточните тръби
• Значително увреждане на фалопиевите тръби
• Анатомичен проблем с матката, като тежки вътрематочни сраствания

Като цяло, в ин витро оплождането е за предпочитане при двойки с мъжки фактор за стерилитет.

Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди, включващо се към други методи, подпомагащи оплождането, често се използва за двойки, в които има сериозни проблеми със спермата. Понякога се използва и при по-възрастните двойки или при двойки с неуспешни опити ин витро. При този метод се инжектира сперматозоид в зряла яйцеклетка. Тогава ембрионът се прехвърля в матката или фалопиевите тръби.

Зрялата яйцеклетка се придържа със специализирана пипета. Използва се много деликатна, остра и куха игла за имобилизиране и улавяне на един сперматозоид. След това иглата внимателно се въвежда през обвивката на яйцеклетката в цитоплазмата й. Сперматозоидът се инжектира в цитоплазмата и иглата се отстранява внимателно. На следващия ден яйцеклетките се проверяват за доказателства за нормално оплождане. Ако оплождането е успешно, се извършва процедура за трансфер на ембрионите в матката на жената.

Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди се препоръчва, ако има причина да се подозира, че постигането на оплождането може да бъде трудно. Най-често се използва при двойки с мъжки фактор на безплодие. Факторите на мъжкия стерилитет могат да включват:

• Нисък брой сперматозоиди
• Лоша подвижност или движение на сперматозоидите
• Лошо качество на сперматозоидите
• Сперматозоиди без способност за проникване в яйцеклетката
• Азооспермия (състояние, при което няма сперматозоиди в еякулата на мъжа)

Азооспермията е състояние, при което няма сперматозоиди в еякулата на мъжа. Тя бива два вида: обструктивна и необструктивна. Обструктивната азооспермия може да бъде причинена от например предишна вазектомия или увреждане от предишни инфекции. Необструктивна азооспермия може да възникне при наличие на увреден тестис, който не произвежда сперматозоиди.

За мъже, които имат нисък брой сперматозоиди или сперматозоиди с ниска мобилност, сперматозоидите могат да бъдат събрани чрез нормална еякулация. Ако мъжът е претърпял вазектомия, микрохирургична реконструкция след вазектомията е най-добрият вариант за възстановяване на фертилността.

Аспирация с игла или микрохирургично извличане на сперматозоиди са добри алтернативи, ако се е провалила процедурата за обратимост на извършената по-рано вазектомия или когато мъжът отказва операцията. Аспирацията с игла позволява на лекарите лесно и бързо да получат достатъчно брой сперматозоиди за процедурата на интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди. Използва се малка игла за извличане на сперматозоидите директно от тестисите.

Аспирацията с игла на сперматозоиди е проста процедура се извършва под упойка с минимален дискомфорт. Въпреки това, съществува вероятност за поява на болка и подуване след това. Сперматозоидите, получени от тестисите, са подходящи само за процедура на интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди, тъй като тестикуларните сперматозоиди не са в състояние да проникнат в яйцеклетки от самосебе си.