Тубопластика или вазопластика след проведена по-рано стерилизация МКБ Z31.0

Обратимост на извършена по-рано стерилизация е хирургична процедура, която се провежда с цел възстановяване на фертилността след операция за стерилизация. Тубопластика или вазопластика след проведена по-рано стерилизация са с вариабилна успеваемост в зависимост от редица фактори. Ако не се постигне бременност след извършената процедура, като алтернативен метод се използва ин витро оплождането.

Вазектомията е известна като "мъжка стерилизация". Около 15 % от мъжете по света прибягват до този метод на стерилизация. Осъществява се чрез оперативна намеса под местна или пълна упойка.

Вазектомията действа чрез предотвратяване на преминаването на сперматозоидите в семенната течност. Постига се чрез прерязване или блокиране на тръбите, които пренасят сперматозоидите от тестисите към пениса.

Ефектът от процедурата не настъпва веднага. Трябва да се установи, че в три последователни еякулата няма сперматозоиди.

Вазектомията обикновено се счита за постоянна форма на контрацепция, тъй като невинаги е възможно да се постигне обратимост на процедурата.

При около 2 % от оперираните на година се подлагат на операция, която да възстанови нормалната проводимост на семепроводите поради различни причини и желаят провеждане на вазопластика след проведена по-рано стерилизация.

Успехът на обратимата процедура за премахване на мъжката стерилизация зависи какъв тип вазектомия е била направена и преди колко време се е извършила, както и от опитността на хирурга, който се заема с реконструкцията. С течение на времето могат да се формират допълнителни блокажи, както и някои мъже могат да развият антитела към собствената си сперма.

Смята се, че процентът на успешна вазопластика е:

• най-голям в рамките на 3 години след проведената вазектомия
• до 55 %, ако се направи до 10 години след вазектомията
• около 25 %, ако се направи след повече от 10 години след вазектомията

Рисковете от процедурата за обратимост на извършената по-рано вазектомия включват

• инфекция на мястото на операция
• натрупване на течност в скротума (хидроцеле), което може да се нуждае от дрениране
• увреждане на артериите и нервите в скротума

Провежда се спермограма на всеки 2-3 месеца след операцията, докато не се нормализира броя на сперматозоидите в семенната течност или докато не се появи бременност.

Възможно е да се направи изследване, да се провери наличието на антитела към сперматозоидите преди и след вазопластиката. Ако има налични антитела след операцията, е малко вероятно забременяването на партньорката. В такива случаи алтернатива е ин витро оплождане с интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди.

Женската стерилизация се счита за перманентна форма на контрацепция. Операцията включва прерязване или блокиране на фалопиевите тръби. Това не позволява на яйцеклетките да достигнат матката, където те биха могли да бъдат оплодени, което води до бременност.

Женската стерилизация може да бъде обратима, но представлява труден процес, който включва премахване на блокираната част на маточната тръба и съединяване на краищата. Няма гаранция, че жената ще забременее след тубопластиката.

Тубопластиката се отнася до хирургични операции, които имат за цел да възстановят проходимостта и функционирането на фалопиевите тръби, за да може да се постигне бременност. Хирургичната процедура се извършва чрез лапаротомия или лапароскопия.

Тубопластика след проведена по-рано стерилизация се налага при жени, които са променили желанието си за постоянната стерилизация поради различни причини.

Степента на успех зависи от фактори, като възраст и метода, който се е използвал за стерилизация. Например, ако тръбите са били прерязани, а не вързани, успехът на обратимата процедура на стерилизацията е по-вероятен. Възрастта играе важна роля за способността за забременяване след тубопластика. По-възрастните жени са с по-малка вероятност за забременяване, отколкото по-младите жени. Като цяло успеваемостта за забременяване варира от 40 % до 85 %. Ако възникне бременност, това обикновено се случва в първата година.

Успехът на реконструкцията на маточните тръби зависи от няколко фактора, включително:

• възрастта
• вида на метода, използван за женската стерилизация
• дължината на останалите фалопиеви тръби и дали те функционират правилно
• количеството образувана съединителна тъкан в тазовата област
• регулярността на менструалния цикъл
• резултатите от спермограмата на партньора и другите изследвания за стерилитет
• уменията на хирурга

Жената трябва да си направи рентгеново изследване с контрастно вещество, наречено хистеросалпингография ("цветна снимка"), за да се провери функционирането и проходимостта на тръбите.

Като всяка една операция, и процедурата за обратимост на женската стерилизация крие известен риск. Усложненията са много редки, но могат да включват

• кървене
• инфекция
• увреждане на околните органи или
• реакции към анестезията

Жените с направена тубопластика след проведена по-рано стерилизация имат повишен риск от

• извънматочна бременност,

състояние, застрашаващо живота, при което оплодената яйцеклетка се развива извън матката - обикновено във вътрешността на фалопиевата тръба. Това състояние изисква незабавна медицинска помощ. В някои случаи областта на маточните тръби, претърпяла обратимост след стерилизация, образува съединителна тъкан и повторно блокира фалопиевите тръби.

Алтернатива на обратимата проведена по-рано женска стерилизация е ин витро оплождането, форма на асистирана репродукция, при която яйцеклетката на жената и спермата на мъжа се оплождат извън утробата в лабораторни условия. Оплодената яйцеклетка (ембрион) се поставя по-късно в матката на жената. Повишаващото ниво на успеваемост на ин витро процедурата е довело до намаляване на броя проведените процедури за обратимост на женската стерилизация.