Друг вид профилактична химиотерапия МКБ Z29.2

Антимикробната профилактика се прилага за предотвратяване на инфекциозна болест при неинфектирани пациенти, които са били в контакт с болен. Тези профилактични мероприятия се предприемат в някои случаи и не се отнасят до всички инфекциозни болести, а за особено опасните такива, които протичат с висок леталитет или са свързани с много усложнения.

Холерата е една от особено опасните инфекции, според СЗО. Предаването е с фекално-орален механизъм, като векторът на заразата човек - човек е изключително рядко.

Характерно е безсимптомно заразоносителство до 50% при класическия биотип и до 20% при биотип El Tor.

В случаите на епидемии усилията трябва да бъдат насочени към установяване на контактните лица и антибиотичното третиране на носители.

Профилактиката с химиопрепарати се извършва с препарати от групата на тетрациклините (тетрациклин или доксициклин) в продължение на 3 дни в оптимални дози.

Антраксът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с тежък интоксикационен синдром и разнообразни клинични прояви, съобразно входната врата на инфекцията: специфична кожна проява (характерна пустула на кожата), хеморагично - некторична пневмония, хеморагичен ентероколит и/или развитие на сепсис.

Източник и резервоар на инфекцията са болните животни. Те отделят бактериите с фекалиите си. Изложени на въздух вегетативните форми образуват спори.

Човек се заразява по контактен, алиментарен, въздушно - прахов (аерогенен) и трансмисивен механизъм. Резистентността на хората към антракс е по-висока от тази на животните.

Опитът показва, че при правилно използване на антибиотично лечение (комбинации от антибиотици по-често) и поддържащо лечение, дори при инхалаторния антракс преживяемостта е 60%. Препоръчано средство за постекспозиционна профилактика е ципрофлоксацин.

Чумата е също ендна от особено опасните инфекции. Характеризира се с изключително тежко общо състояние и три основни форми на клинично протичане: бубонна, септична, белодробна.

Механизъм на предаване на заразата е трансмисивният чрез ухапване от преносител (най-често бълхи), а при възникване на пневмония при хората е възможен въздушно-капковия механизъм на предаване на инфекцията от човек на човек. В този случаи могат да възникват взривове от белодробна чума.

Възприемчивостта е обща, имунитетът след преболедуване не винаги предпазва от повторни заболявания. Постваксиналния имунитет не защитава от белодробни форми.

Антибиотична профилактика с тетрациклинови препарати се използва при осъществен контакт с пациент болен от белодробна форма. Препоръчва се на персонала, който се грижи за болни или когато се налага посещение на район с чумна епидемия.

При лептоспирозата също се използва химиопрофилактика и тя е ефективна. Лептоспирозата е остро инфекциозно заболяване и в повечето случаи протича като леко фебрилно заболяване. В част от случаите (10%) се развива и тежката форма - болест на Weil-Василев с бифазно протичане - септична фаза, която е грипоподобна, а втората (имунна) протича с недостатъчност от страна на различни органи и системи - бъбреци, черен дроб и други.

Заразяването с лептоспироза се осъществява при проникване на причинителя през повредена кожа и лигавици при директен контакт с урина, кръв или тъкани на болни животни, или най-често през контаминирана с урина вода. Това се случва при къпане в открити водоеми, пиене, миене или пръскане със заразена вода.

Заболяванията при хората са ендемични и имат пик веднага след периоди на валежи с висока интензивност. В някои райони (тропически страни) нивото на специфични антитела в населението достига до 80%.

Химиопрофилактиката е превантивна възможност за лица, изложени на висок риск в райони, където заболяването е ендемично. Използвана в панама на военен персонал през 80-те и 90-те години чрез прилагане на доксициклин (200 mg еднократно седмично) за няколко седмици.

Марсилската треска е остра инфекция, която се причинява от Rickettsia conorii и протича с умерено проявени системни признаци, наличие на характерен първичен афект и папулозен обрив по кожата. Човек се заразява при ухапване с кърлеж.

Възприемчивостта е всеобща, имунитетът е продължителен. Серологичните изследвания на здрави хора показват, че субклиничните инфекции не са редки в някои райони на Южна България населението може да бъде серопозитивно в над 20%

През последните години се наблюдава тенденция към зачестяване на тежките форми на Марсилска треска. Смъртността е около 1.4 и 5.6%. Около 10% от болните са с венозни тромбози и различна органна локализация.

Успешно е приложението на химиотерапевтикът Axythromycin (0,500) per os еднократно като химиопрофилактика на лица, ухапани от кърлеж.

Кърлежово предавано заболяване е и Лаймската болест. Има различни по тежест клинични форми, но не са редки и тези с тежка изява.

Използването на антибиотична профилактика при това заболяване трябва да бъде индивидуализирана. По принцип рискът за възникване на заболяване след ухапване от кърлеж в много нисък, защото за трансмисията на спирохетите са необходими 24-48 часа след прикрепянето им към тялото и тази профилактика не се препоръчва дори във високо ендемични райони

Все пак, когато много пациенти са със силно безпокойство, имунокомпрометирано състояние, бременност и престоят на кърлежите върху тялото е бил повече от 24 часа може да се използва 10 дневна терапия с amoxicillin или doxycycline, която вероятно ще предотврати заболяването.

Лицата с кърлежово ухапване трябва да бъдат запознати с