Необходимост от имунизация против жълта треска МКБ Z24.3

Жълтата треска е остро вирусно природоогнищно заболяване с първично зоонозен характер, при естествен резервоар на заразата маймуни, и възможност за създаване на вторични градски огнища с извор на зараза - човека (антропонозен епидемиологичен тип).

Механизмът на предаване е кръвен (трансмисивен) посредством комари.

Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и други живи животни, живеещи в джунглите. Главен преносвач на жълтата треска са комари от рода Haemagogus (в Америка) и Aedes africans (в Африка). Те са хапещи през деня комари, които се намират в короните на дърветата. Така те заразяват популацията на маймуните.

Хора, попаднали в природни огнища са обект на нападение на комарите и завръщайки се в селищата си те заболяват и така стават извор на заразата.

Заразоносителство не се създава нито у човека, нито у маймуните, но съществуват множество леко потичащи заболявания и безсимптомни форми с голямо епидемиологично значение.

Механизмът на заразата е трансмисивен (кръвен). Предаването на причинителя става при ухапване от комари от Aedes agypti и други видове. Комарите заразяват човек, смучейки кръв от него.

Счита се, че заболяването се разпространява в екваториалните гори на западна Африка, откъдето е пренесена и в Америка. Днес заболяването се разпространява в следните райони: Нигерия, Заир, Гвинея, Буркина фасо, Гана, Мали, Мавритания, Того и централна Южна америка Перу, Венецуела, Боливия, Бразилия, Карибския басейн.

Заболяването е предимно спорадично или с малки епидемични взривове.

Възприемчивостта към вируса е обща. Имунитетът след преболедуване е траен.

Местното население обикновено изкарва заболяването още в детска възраст, поради лесния начин на заразяване.

Радикалната профилактика в природните огнища представлява организиране на надзор на природните огнища на естествения резервоар на заразата. Необходимост от имунизация против жълта треска се налага на лица, заминаващи в страни, в които заболяването е разпространено.

Ваксината против жълтата треска е жива, която се прилага подкожно 0,5 ml и от щам декар (френска), която се прави чрез скарификационна проба. Постваксиналния имунитет трае 10 години.

Повече информация:

• жълта треска