Необходимост от имунизация против чума МКБ Z23.3

Чумата е остро инфекциозно заболяване, което често пъти е смъртоносно. Влиза в графата на особено опасните инфекции.  Причинява се от Yersinia pestis. Човек най-често се заразява от ухапване от бълхи, които пренасят чумния бактерий от гризачи (най-често плъхове).

Заболяването е причинявало пандемии в средновековието, днес то се среща в някои райони на Африка, Азия, Южна Америка и югозападната част на САЩ.

Профилактика на заболяването се състои в контрола на популацията на гризачите.

Необходимост от ваксинация против чума има в следните случаи:

• лица, които са в контакт с диви животни (гризачи),
• работещ в лаборатории персонал, които работят с резистентни щамове на Y.pestis,
• лица работещи с гризачи, замърсена среда в ендемични райони, опаразитена с ектопаразити (бълхи),
• ветеринарни работници в ендемични зони.

Ваксината срещу чума не е задължителна дори в ендемични райони. Използваните ваксини са живи атенюирани или убити, но живите не се използват при хора. Убитата ваксина не осигурява достатъчна защита срещу чумна пневмония и имунизацията изисква много кратни реваксинации. Ефективността не е 100%.

Схемата на приложение се състои в три дози, които се приемат по следния начин: първата е при първоначалното посещение, следващият прием е 1-3 месеца след това, а третата около 5-6 месеца след втората доза.

Ваксина срещу чума не би следвало да се прилага при някои случаи:

• лица със свръхчувствителност към някои съставки,
• тежки реакции (локални или системни) на свръхчувствителност към предишна ваксина,
• ваксината не трябва да се прилага по време на бременност, ако не съществува значителен риска от инфекция,
• възраст под 18 години и над 61 години.

Повече информация:

• чума